Remember me...

Шеста Глава

     Отделих устните си от нейните. Миглите й запърхаха преди да отвори прекрасните си черни очи. Зениците й се бяха оголемили и се сливаха с цвета на очите й. Гледаха ме хипнотизирано дълго време преди да се усмихне и да опре глава на гърдите ми. Всеки момент щеше да заспи затова я взех на ръце и я понесох към колата ми.
      Реших да я закарам в нас, защото така щях да се чувствам по-спокоен и щях да мога да я наглеждам. Оставих я на леглото в стаята ми и отидох до близкия магазин, за да й взема някои неща.

*гледната точка на Америка*

    Отворих очи. Погледът ми не срещна моят бял таван. Не бях в стаята си. И определено не бях в собственото си легло. Почти скочих от чуждото легло, когато две ръце ме хванаха и бутнаха обратно назад. Над мен стоеше не кой да е, а Слави, гледайки ме разтревожено.

           -Слав.. Къде съм? - попитах го с дрезгав глас заради пресъхналото ми гърло.

     Той пусна раменете ми и ми подаде чаша с айрян и хапче. Без да се колебая изпих лекарството и всичкото съдържание от чашата. Гърлото ме дращеше, изпитвах гадене, а от страни на главата ми сякаш имах отворена рана, която туптеше болезнено.

           -Какво се е случило? - попитах вече по-любопитна от всякога.
 
     Защо бях в това състояние? Не си спомням да съм се напивала скоро.

           -Намираш се в стаята ми. Трябваше да те доведа тук, защото не беше в състояние да ходиш.
             -И защо?
             -Не си ли спомняш уговорката ни? - попита ме с повдигната вежда.

      Гледах го неразбираемо, когато малки късчета спомени започнаха да изплуват от съзнанието ми. Смс-те, ходенето ми по пантофки до тях, бутилката минерална вода, началото на лекцията и след това всичко ми се губи... Момент! Бутилка минерална вода? Но вътре нямаше вода... Вкусът бе на водка.
     И изводът е, че съм се напила от малко шише с водка по време на лекция.

          -Правила ли съм...откачени неща?
          -Ъм... - усмихна се сякаш на себе си, след което избухна в смях.

     Седях със скръстени ръце и нацупена физиономия. Изобщо не знам какво правя, когато се напия. А по-лошото е, че и не помня.

          -Добре, спри вече да се смееш и ми разкажи - скарах му се.

      Той внезапно спря и ме изгледа с насълзените си от смях очи. Пое си въздух и започна. Разказа ми всичко до най-малката подробност. Срамът стегна тялото ми и оцвети кожата на лицето ми в червено. Точно това не исках да не се случи. Не стига, че съм се изложила пред всичките ми състуденти, но и пред професора. Кой знае какво си мислят за мен. До тук с доброто първо впечетление. Подпрях се на дланите си, гледайки в една точка, когато внезапно подскочих от леглото към Слави. Хванах го за тениската сякаш ще избяга.