Remember me...

Втора Глава

На сутринта станах с огромна досада, знаейки, че днес е първият ден в Калифорнийския университет. Часът беше едва 6:50, което значеше, че имам 1 час да се оправя. Отворих гардероба си, чудейки се какво да облека.
След 15 минутно стоене пред гардероба реших да облека къси дънкови панталонки с висока талия, черен потник и бледо розова жилетка, която пасваше идеално на кецовете ми.
Тъй като снощи си бях легнала сплетена на плитки, косата ми се бе начупила. Когато се оправих вече бе станало 7:35 и реших да тръгвам. Изчаках Хейл на вратата, когато телефонът ми звънна.

-Мер,Марли съм. Не искам да съм досаднаа,но ако ти трябва компания по пътя за университета съм пред вас. - каза звънко Марли.
-Оо,ами ей сега идваме с Хейл. Само да си взема ключовете за колата.
-Ааа,не, не, аз съм с моята,а Крис след малко ще дойде и ще вземе Хейл. Чакам тее. - каза нетърпеливо и затвори.

Усмихнах се на себе си или по-скоро на новото приятелство, което щях да завържа.
По пътя към университета с Марли си говорихме на какви ли не теми, а когато чухме любимото ми парче "Justin Bieber- Sorry", което беше и нейно любимо полудяхме. Разпяхме се, въпреки че не можехме.
Най-накрая пристигнахме. Имахме лекция в 308 стая, която е на 3-тия етаж, а аз и тя явно вече бяхме закъснели. Знаех си,че не трябва да спираме в МакДоналдс.
Когато отворихме вратата всички погледи се приковаха в нас. Почервенях от срам, когато лекторът ни се усмихна и ни каза да влезем.
Имаше точно две места пред Крисчън и момчето, което седеше до него. С Марли се запътихме към свободните места и точно преди да седна залитнах падайки върху момчето до Крис. Наругах се наум, когато осъзнах, че още съм върху него, а той явно остана доволен от факта.

-Боже,каква идиотка съм. Съжалявам много наистина -промълвих с поруменели бузи.
-Хубава,залитаща идиотка - поправи ме той, смейки се.
-Моля да си седнете на мястото, госпожице - смъмри ме професорът и аз си седнах на мястото.

По време на лекцията разпитах Марли за момчето, пред което се изложих и се оказа, че е в тяхната компания и е най-добър приятел на Крис. Преди около 6 месеца е скъсал с приятелката си и в момента е свободен. Лошото бе, че през цялото време ума ми беше при Истислав.
Както си размишлявах изведнъж някой метна някаква бележка към мен.

"Слави,приятно ми е" - това гласеше бележката.

Обърнах се към Крис и Слави, заварвайки го ухилен до уши. В тази усмивка имаше нещо необичайно. Напомняше ми на тази на Истислав ,от което ме болеше, но и ми харесваше.