*Гледната точка на Слави*
Бях ядосан, разтревожен и исках да убия някого. Ужасеното лице на Мер не ме излизаше от глава. Бе се забъркала в нещо, за което дори тя нямаше представа. Смс-ите, роклята.. Всичко това не е обикновенна шега. Този М. я преследваше и някой не знае причината.
В момента, в който затворих на Крисчън бях готов да се върна, да притегля крехкото тяло на Мер към моето и да я защитя от всякаква опасност. Но не го направих. Качих се в колата си и с ускорена скорост подкарах към дома ми. Яростта, която чувствах замъгляваше зрениено ми,а кокълчетата на ръцете ми бяха побелели от стискането на волана.
Изкъпах се, преоблякох се и излязох с мотора. Карах към доковете. Бе събота и това означаваше Гонка вечер. Отдавна не го бях правил. Чувството как вятърът вее тениската ми и косата ми липсваше. Адреналинът от високата скорост ми липсваше. Свистенето на гуми по горещия асфалт, миризмата на моторно гориво, чувството, когато едра пачка пари тупне в ръката ти от заслужена победа. Всичко това ми липсваше. И сега бе време да си го припомня.
Още щом минах през знака, който забраняваше влизането и навлязох в терена позната музика достигна до ушите ми. Постепенно всичко се откри пред погледа ми. И внезапно се почувствах като у дома.
-Home sweet home, а Слави? Отдавна не си идвал, братле.
Поздравих високото момче с ярко червена коса и черна обица на веждата на име Грег.
-Има ли нещо, което да съм пропуснал, докато ме нямаше?
-Не особено. Само дето победителят се промени.
-Нима някой е победил Дилън? - попитах невярващо.
Този кучи син притежаваше най-бързият мотор и никой не можеше да го победи..до сега.
-Кой е тоя късметлия?
-Мартин Кас. В онази нощ дойде с някакъв странен мотор. Острани гонката бе смешна. Дилън изоставаше. За първи път видях Дилън Бианки да изостава. Всички бяха в шок. От тогава не се е появявал и този Мартин се самопревъзнагласи като крал. Шибан нещастинк.
Веднага щом чух името му всички спомени от ноща,в която с Тилиа скъсахме се появиха в съзнанието ми.
*Ретроспекция*
*Гледната точка на Истислав*
ESTÁS LEYENDO
Remember me...
Novela JuvenilЗдравейте. Казвам се Америка Сингър и съм на 18 години от Мексико. Знаете ли кое е най-гадното нещо в живота? Да бъдеш предаден и да останеш сам. Да обичаш някой и да криеш от него с години и накрая той да си тръгне,предпочитайки неговото щастие пре...
