Remember me...

Четвърта Глава

Моето тяло е готово...за теб.

Изпищях и хвърлих възглавницата към вратата. Косата ми бе разрошена, а лицето ми толкова червено, че създадох нов нюанс на червеното. Думите му не излизаха от главата ми. Случката не излизаше от главата ми. По дяволите ние бяхме на няколко нищожни сантиметра един от друг. За момент дишахме един и същ въздух. Дишах ли аз изобщо?
Дъхът му ухаеше на уиски и мента. Устните му бяха съвсем леко разтворени. Бяха готови за целувка. Сякаш искаше да ме целуне... Но не го направи.

*ретроспекция*

-Моето тяло е готово за...теб - прошепна на сантиметри от устните ми.

Не можех да помръдна, а ми трябваше съвсем малко, за да устните ни да се докоснат.
Исках ли го? Точно сега повече от всичко. Но не правех нищо. Просто се взирах в кафявите му очи.
В следващия момент той се усмихна, прекъсна зрителния ни контакт и се отдръпна от мен. Седна на тревата и обхвана челото си сякаш имаше главоболие.
Сърцето ми прескочи два удара, след което започна да бие учестено. Сложих ръка на гърдите си така сякаш то щеше да изкочи всеки момент. Бе ми горещо. И се бях изпотила. Не можех да опиша какво чувствам. Цялото ми тяло бе пълна какафония, а мозъка ми бе отишал на почивка на Бали.
Погледнах към него и погледите ни веднага се заключиха. Усетих странно чувство в стомаха. Нещо като дразнещ гъдел.

-Добре ли си? - сложи ръка на челото ми - Цялата гориш. Сега ще ти донеса вода.

*край на ретроспекцията*

Ето какъв бе случая. Привличам Слави и той си го призна. Исках да го целуна, но пропуснах шанса си. И защо? Защото през цялото време мислех за Истислав. Откривах безумно много прилики между него и Слави.

Взирах се в тавана на стаята ми, а спомените от детството ми се подреждаха като на филм. Запознанството ми с Исти. И всички моменти, които изживявахме всеки ден и дори всяка нощ през лятото. Обожавам Истислав. Няма две мнения по този въпрос. Аз...

-МЕР! - Марли нахлу в стаята ми с мокра коса и бебешко синята си пижама.
-Хубава пижама.
-Остави пижамата, кажи какво се случи снощи.
-Нищо ли не помниш?
-Сякаш мозъка ми си е върнал фабричните настройки. Виж, много ми е важно, защото...
-Защото... - окуражих я да продължи.