Remember me...

Седма Глава

Бях с неговата тениска и неговият суичер. Носът ми постоянно бе заровен в яката му. Парафюмът му бе тежък и се смесваше с аромата на прахта за пране. Музиката свиреше леко от колонката ми на Beats, докато си правех доклада на лаптопа. Или поне се опитвах да го направя.
Минаха се четири дни, 6 часа, 32 минути и 11 секунди от онази странна случка в дома му. Все още не иска да ми каже какво е имал впредвит с това, че вече си е получил целувката. Не помня някога да съм го целувала.

Изпуфтях и оставих лаптопа встрани. Положих глава върху ръката си и се загледах в сивите купести облаци. Идваше буря.

Усетих две топли ръце на очите си.

-Познай кой е? - прошепна в ухото ми.
-Хейл..чувствам се странно.

Той махна ръцете си от лицето ми и седна върху бюрото срещу мен.

-Слушам те, Мери. Отдавна не си ми споделяла - започна да си играе с няколко кичура от косата ми.
-Не знам какво изпитвам. Страх ме е. Не искам да го забравя. Не искам да го заменя с друг. Но..след това се появява той. И държанието му, очите му, усмивката, толкова много прилики, но те са различни хора. Той е до мен. И аз..страхувам се от цялата ми близост с него. Страхувам се отново да не бъда предадена и изоставена. Не знам какво да правя, Хейл. Не знам какво се случва с мен. Влюбена ли съм или просто нуждата от толкова близък човек, от някой като него е станала нетърпима и намирам утеха в него?
-Може би имаш впредвит старата ти любов, момчето, което те остави и сегашното момче, може би е Слави...защото е Слави, нали?

Кимнах и зарових лице в суичера му. Да.. Слави... Инстинктивно се усмихвах винаги, когато чуех името му. Слави си бе Слави. Моят спасител.

-Не мога да те разбера наистина, защото никога не съм изпитвал нещо подобно като това. Но... Хей, обърни внимание на кой е тук, до теб. Онова момче ясно ти показа изборът си, докато нашият Слави... Е, мисля, че момчето е влюбено. Той също претърпя доста тежка раздяла преди година и половина. Спомням си го такъв, какъвто бе преди да се появиш ти. Бе пълна развалина, пиеше всяка вечер, пушеше каква ли не отрова, не се прибираше с дни. Но изведнъж дойде ти. Превърна се в неговата водеща светлина в мрачният му тунел.

Думите му достигнаха до замъгления ми разум. Наистина ли имах такова въздействие върху него? Защото и той има доста голямо върху мен.