След разговора си с До Йон се запътих към вкъщи. Качвах се по стълбите и видях Лухан, който явно си отиваше от апартамента на Хе Ми. Двамата си кимнахме за "здрасти" и продължихме по пъ,тя си. Тъкмо извадих ключовете си, когато се зачудих какво толкова са правили Хе Ми и Лухан. Почуках на вратата. Хе Ми ме погледна очудено, но след секунда ми направи път, за да мина.
- Какво правиш? - попитах аз.
- До сега рисувах. Искаш ли да видиш?
- Абсолютно.
Тя тръгна да ми показва, но погледа ми беше забит в мечето, което стоеше на дивана. Спомням си когато го спечели и ми го даде... След това аз й го подарих... И беше с онази красива рокля...
- Какво гледаш? - каза тя и проследи погледа ми.
- Още го пазиш, а?
- Естествено, че ще го пазя. Това е единствената ми играчка. Е така де... Първата ми играчка.
- Какво?! - след тези нейни думи, усмивката ми падна. За какво говореше?
- Лухан ми подари едно слонче с розичка. Много е сладко...
- Да да. Ще ми покажеш ли рисунката?
Тя ме погледна объркано. В главата ми прозвуча по-меко, но като го казах така... Как така "слонче с розичка"?! Кой прави това?! Май реши да игнорира казаното от мен и просто ми показа рисунката.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
- Лухан ми каза да сложа синьо. Наистина се получи хубаво. Как се сети? Наистина е добър.
- Е сега...
Толкова ме издразни това. "Наистина е добър". Боже! То и аз ще й кажа да сложи синьо и готово.
- Какво?
- А не, нищо.
- Какво ти става?!
- Ти ми кажи.
- Какво пък съм ти виновна аз?
- Само си с тоя Лухан и не спираш да говориш за него.
