Първото ми парти. Как трябва да реагирам на това?
Ходех замислено по коридора, докато не чух познат глас да ме вика.
- Хе Ми! - обърнах се и видях Джаебум.
- Здрасти.
- Явно са те убедили да отидеш довечера, а?
- Да, и всъщност не беше убеждение, а по-скоро каране на сила.
- Ти не искаш ли да идваш?
- Не, че нещо, но до сега не съм ходила на подобни неща. Ще се чувствам неловко.
- Е, все пак винаги си има първи път, така че... Ако искаш може да отидем заедно. - понижи тон на последното изречение, при което ми стана малко неловко.
- Ъм, добре. Да, супер. Ще бъдем с момичетата у нас, за да се оправим и после ще се видим, нали? Чао.
Не дочаках отговор от него и тръгнах отново по коридора.
Защо така се спекох по дяволите?! Хе Ми, ти си голяма бъзла.
***
- Само тази рокля ли имаш?
- Аз не нося рокли. Имаш огромен късмет, че поне една се навърта от време на време върху мен.
- А не! Ще ти дам друга рокля. - каза Юн Джи, но за мой късмет, беше прекъсната от Со Йонг.
- Роклята е хубава.
- Ъм, благодаря ти, но все пак не знам дали въобще да обличам рокля.
- Ако не искаш - недей.
- Но все пак е препоръчително. - изшептя тихо Юн Джи и накара Со Йонг да й метне по един злобен поглед.
- Ще си бъде облечена с дънки и блуза. Готово.
- Ами грим?
- Грим ли? - ивиках аз.
- Не ми казвай, че нямаш гримове. - Со Йонг беше на ръба на нервна криза. Трябваше да действам.
- Чакай малко.
При тези мои думи, двете момичета доволно се усмихнаха.
Отидох до шкафа си и от там извафих един гланц. Бавно им го подадох.
- Ти шегуваш ли се с нас?
- Защо?
- Ами гланца е на Барби по дяволите.
- Е, какво да направя? Като бях малка нямах много голям избор... - и се сепнах. Не бях готова да им разкажа за моя "невероятен живот".
