От вратата се показа Бекхьон. Защо по дяволите той е тук?
- Ъм, Хе Ми тук ли е? - попита Бекхьон.
- Да, вътре е. А вие кой сте?
- Аз съм Бюн Бекхьон. Приятели сме.
- О, влез.
Какво?! Тя защо го пусна вътре?! Той влезе и веднага се ококори.
*Ретроспекция*
Прибрах се в нас и се облякох. Почука се на вратата и след като казах да влезе се показа госпожа Ан. Тя държеше една кутия.
- Какво е това?
- Малка изненада за теб.
Тя ми подаде кутията. Щом я отоврих видях син плат. Бавно го разгърнах и видях, че е рокля. Не мога да повярвам, че ще го кажа, но тя беше красива. Много красива!
- Когато те оставиха, ми дадоха тази кутия. Казаха ми да ти я дам, за някой специален повод.Мисля, че трябва да я облечеш днес.
Останах без думи. Облякох я и застанах пред огледалото.
Ops! Esta imagem não segue nossas diretrizes de conteúdo. Para continuar a publicação, tente removê-la ou carregar outra.
*край на ретроспекцията*
Той продължаваше да ме гледа като насран.
- Какво? - попитах аз.
- Ти си... Роклята... Боже... Хубава си.
- Нали? И аз това й казвам. - намеси се госпожа Ан.
Тримата започнахме да си говорим.
- А ти защо дойде? - попитах аз Бекхьон.
- Исках да съм с теб когато дойде онзи мъж.
- О Хе Ми! Не си ми казала, че имаш гадже.
- Не не, госпожо Ан, той е... Такова... Не ми е гадже.
Изведнъж се позвъня на вратата. Този път влезе един мъж. Вдишах дълбоко и станах. Господинът тръгна до мен и се поклонихме.
