Ходех по улицата подритвайки всяко камъче, което видя. Влачех се като чувал с картофи.
Днес беше първия учебен ден. Още една година, в която ще се заяждам с половината училище, защото тормозят Юна.
Няма да забравя как в детската градина тя се бе разплакала, защото Кьонгсу не беше дошъл. А аз и казах, че е тъпа и й дадох една близалка. И до ден днешен тя си пада по него. Това момиче е лудо..
- Хе Ми!! - изпищя тя и се затича към мен.
- Юна. - отвърнах не чак толкова ентусиазирано, но все пак я прегърнах.
В училището ми аз бях единствената, която не беше азиатка. Странно е, защото реално не знам каква съм по народност. Сирак съм. Още съм нямала и годинка когато родителите ми са ме оставили в сиропиталище. Дори Юна не знае. Казвам, че съм европейка и всичко е готово.
Двете бяхме последна година в гимназията. Тя имаше отлични оценки, а аз от своя страна се справях прилично. С една дума минавах. Повечето пъти имах 4 или 5. Задоволявах се с това, което не е никак зле.
Денят започваше добре, докато Ри А не реши да не се направи на интересна и не се бутна в Юна. Тя започна да събира нещата си от пода, а аз въздишах тежко.
- Всяка година ли ще повтаряме едно и също, Ри А?- тя само се завъртя бявно и ме погледна странно. Всички се насъбраха около нас и очевидно това внимание много й се хареса.
- Гу Хе Ми.. И аз се радвам да те видя, но бързам.
- Но имаш време да буташ другите, така ли?
- Извинявай на мен ли говориш?
- Явно си доста тъпа че да не забележиш.
- Ако обичаш не ми говори така.
- Или какво? Ще стане пак като миналата година?
След това изречение всички започнаха да си шушукат. Миналата година с Ри А пак се бяхме сдърпали и всичко завърши със сбиване. Щяха да я изключат, защото не беше първото й провинение, но накрая остана тук.
- Не бъди толкова сигурна. - каза тя заключвайки си погледа с моя.
- Хайде Юна. - казах тихо аз и я издърпах от тълпата.
- Мерси. - прошепна ми тя, докато вървяхме.
**********
- Дали Кьонгсу ще бъде пак в нашия клас? - попита ме Юна.
