Джейкъб Сарториъс а.к.а Фъкбой

2

Гледната точка на Танчето 

Най-накрая се бях престрашила да кажа на Маги за това, че бях бременна. И то не от кого да е - а от Тина.

- Искам подробности. - настоя Маги. 

- Веднъж, когато ти отсъства от училище, правихме контролно по математика. И тогава Джейкъб седеше зад мен и ми подсказа. Нищо, че ми каза грешен отговор, все пак ми помогна. А аз бях толкова развълнувана, че ми обърна внимание. Все пак той е фък боят в училище. И не само това - следващият час по Химия, ми даде учебника си, защото аз бях забравила моя, а трябваше да преговоря урока. Можеш ли да си представиш - той да даде учебника си на мен! - разпалено говорех, спомняйки си за онзи ден. - Но след часовете го видях да се целува на паркинга на училището със Сис, момичето от съседния на Тина, клас. И тогава не знам какво ме прихвана, но реших да ѝ кажа какво става. А кой знаеше - можеше и да се раздели с Джейкъб и да го остави само на нас. Но тя не ми повярва и си помисли, че искам да ги разделя. И...и тогава ме изнасили. - въодушевлението ми бързо премина в сълзи. Тези шибани хормони бяха гадно нещо. Маги гледаше стъписано и дори изплю част от кафето си върху масата ни. Но след това дойде до мен и ме прегърна. А аз през хлиповете продължих да разказвам - А най-лошото беше, че ми хареса. 

Очите на приятелката ми се разшириха като на сова и тя ме изгледа продължително, без да отрони нито дума. 

- А как разбра, че си бременна? - попита ме най-накрая, след което допълни. - В кой месец си? 

- Не знам започнах да повръщам постоянно. И защо му казват сутрешно гадене, като то продължава цял ден? - оплаках се. - И накрая просто отидох до аптеката и си купих тест за бременност. А там продавачките ми дадоха безпроблемно, нищо, че съм тринадесетгодишно дете. Направих го и резултата беше положителен. - започнах да плача отново. 

- Отиваме на гинеколог. - настойчиво отвърна Маги. - Трябва да разберем дали можеш да го махнеш. 

Отидохме долу на спирката и зачакахме правилният автобус. През това време аз изядох няколко дюнера от близкото магазинче. И се храних като за двама. Нямаше нищо съмнително в това, все пак аз си ям и толкова, когато не съм бременна. И ето, че нашият автобус дойде. Ние се качихме и през целия път само стояхме и се гледахме, като в индийските сериали, без да обелим дори една думичка. Докато стигнем до болницата, повърнах още два пъти. Отначало дори си помислих не, че съм бременна, а че ме е хванала булимията. 

Щом влязохме в болницата и казахме на рецепцията, че търсим гинеколог, никой не ни изгледа странно. А напротив - упътиха ни до кабинета. С Маги отидохме там, все още потънали в мълчание. Когато прекрачихме прага, лекарят ни попита: 

- Какво има момичета? 

Аз стоях притеснена с наведена глава, а Маги се престраши и започна да говори: 

- Ъм, моята приятелка е бременна. И дойдохме да питаме дали можем да премахнем бебето. 

Гинекологът дори не се стъписа. Все едно всеки ден при него идваха тринадесетгодишни бременни момичета. Настани ме на една кушетка, намаза корема ми с нещо и започна да прокарва някаква машинка по корема ми. След няколко минути се обади със спокоен тон: 

- Съжалявам, но не е възможно да премахнем бебетата.

- Моля?! Бебета ли?! - истерично изкрещяхме двете с Маги. 

- Да, госпожице, честито. Ще сте бременна с близнаци.

A/N
Искрено искаме да се извиним на T1na2000. Наистина прекалихме. Ще пишем вече, забавно, без да обиждаме никой. Ако някой се чувства засегнат от нещо в главите, нека ни пише. Ще се погрижим да го променим.
Още веднъж, съжалявам Тинче. т-т Нещата ще се оправят в следващите глави.