Джейкъб Сарториъс а.к.а Фъкбой

6

Гледната точка на Танчето 

Още щом разбрахме, че Сис е отново с Джейкъб, ние с Маги започнахме да мислим място за криене на труп. Джейкъб беше само нашият фък бой и никое друго момиче нямаше право да диша един въздух с него. 

- В гаража ни има лопата. - казах замислено. - Също и голям, стар скрин. Маги и ти ли мислиш същото? 

- Да я ударим няколко пъти по главата с лопата, да я затворим в скрина и да я хвърлим в океана. Това ли имаш предвид. 

- Точно това. - отвърнах и двете си дадохме пет. Понякога мислехме просто едни и също неща. 

Уговорихме се днес да направим пижамено парти у нас.

- Оф, Маги виж нощницата ми колко е дълга. - оплакох се и посочих една блузка, която стигаше малко под задника ми. - Трябва да си купя нова за пред Джейкъб.

- За него ще сме без нощници - каза с перверзна усмивка Маги. - Само трябва да го върнем обратно. 

Накрая решихме да сменим плана. Нямаше да хвърлим Сис в океана, но пък можехме да я бутнем от някой мост или скала. Само че това щеше да стана чак, ако не успеем да си върнем Джейкъб по лесния начин. А ние с Маги за всеки случай решихме да понаучим по някоя черна и вуду магия. Все пак никой не може да докосва нашият фък бой, пък камо ли да се чука с него. А тя Сис така направи, въпреки че я мислехме за приятелка. Че даже и дете му роди. Безсрамница. 

С Маги бяхме готови с нашия план и магически отново стана ден, все пак тук в Ню Йорк нощта не трае дълго. Сутринта се издокарахме с къси потничета, които едва покриваха новите ни сутиени от Виктория Сикретс, къси дънкени панталонки, стигащи до средата на задниците ни. Обухме новите си 100 см токчета на Пауло Ботичели или беше Пауло Коелю. '' Божке, приличаме на консервативни монахини '' - не беше пропуснала да спомене Маги. 

Решихме, че отново няма да стъпим в онази сграда, наречена училище. Все пак на кой 13 годишен в днешно време му трябва образование. Ние вече на 13 основаваме семейства и раждаме деца, а те искат от нас да учим математика. 

- Любовта на мъжа минава през стомаха. - изведнъж изръсих. Затова хукнахме с нашите токчета тип кокили към Макдоналдс. Все пак тук в Ню Йорк няма други вериги освен Старбъкс и Макдоналдс. Купихме по един от всички бургери, които предлагаха и няколко големи коли, както и 10 порции големи картофки. Част от нещата изядохме, но повечето запазихме за Джейкъб. И магически с помощта на нашите приятели еднорозите се появихме пред нашия фък бой. 

- Джейки, гладен ли си? - попитах с усмивка. 

- Вие пък от къде се взехте бе? 

- Еднорозите ни докараха. - отговори му Маги и двете започнахме да се смеем. Трябваше да сменим дилъра. Определено трябваше. 

- Ето яж. - казах и му натъпках всички хамбургери и чийзбургери в устата. Ама той па идиота взе, че се задави. Почервеня още повече и заприлича на блъснат от тир домат. Маги веднага му натика колата в устата и го накара да пие. Само че той взе, че започна да се задушава. Потупахме го по гърба и нашият фък бой повърна върху нас. 

- Господи той повърна върху мен. Обещавам, че няма да изхвърля този супер ултра къс потник, все пак върху него има слюнката му и храната, която е била в устата му. - в захлас изкрещя Маги. 

- Аз също.  - виках като нея. Но изведнъж ме осени идея. - Хабиби, спиш ли добре? - започнах да пея, а Маги разбра намека и се включи. - Завиват ли те? Храниш ли се? Защото ние не? По дяволите, обичаме те бе! 

- Вие сте луди. - каза Джейкъб и започна да се опитва да се измъкне от нас. 

- Никъде няма да бягаш хабиби. - извиках, а Маги отново започваше да пее припева на тази хитова песен. 

- Ооо напротив, отивам при моята любима Сис. - сигурно каза той и хукна. 

Като чухме, че Джейкъб нарича Сис '' любима '', аз извадих от нищото вуду кукла, а Маги - комплект игли. Усмихнахме се зловещо, а аз извиках подир него:

- Скоро ще наричаш нас '' любими '', фък бой. 

A/N
През цялото време се тръсках и смях, като идиот😂❤