Freak

РАЗЯСНЕНИЕ.

Понеделник е. А това означава само едно, лекции. Трябва да ходя там. И да виждам хора, които не харесвам. Имам предвид...харесва ми да ходя на лекции, но някои неща, те са досадни.

Ставам от леглото.
Отивам в банята.
Мия зъбите си.
Оправям косата си.
Преобличам се.
Взимам раницата си.
Взимам скейтборда си.
Заключвам.
Паля цигара.
Потеглям.

Всяка сутрин, когато имам лекции отивам със скейтборда си. Разтоварва ме от всичко, случило се през нощта.

НАЙ-СЕТНЕ пристигам.
Картинката е редовна.
Всеки бърза.

В университета не е както в гимназията. Тук определено трябва да си...търпелив.
Защото професорите не са като учителите. Те до известна степен не се интересуват от това, дали ще си скъсан или не. Тук никой не те обгрижва. Нито пък ти прави проблем за отсъствието ти...това е ТВОЙ проблем. ТИ губиш материал. Поне тук...е така.

След като лекциите ми свършиха се отправям към супермаркета, който е на две пресечки от новия ми дом.

Купувам си цигари, защото моите са на привършване.
Също така, известно количество алкохол.
Купувам си и две замръзени пици.
Излизам от там.
Проверявам парите си.
Остават малко.

Чудиш се от къде имам пари, като не споменах за работа...?
Много просто. Работя почасово като  "момче за всичко" на едно голф игрище в дните в които нямам лекции. Там е пълно с тузари. А и печеля достатъчно, за да задоволявам нуждите си и да плащам сметките си.
Майка ми и третият й съпруг поеха образованието ми и ми забраниха да се грижа за това...било тяхно задължение. Не се противих.

Аз имах и приятелка, но тя, семейството и приятелите ми останаха в града, където израснах. Сега съм сам, с него. Тук имам някои познати, но просто защото ежедневието ми го изисква.