Freak

СТУД

Определено, най-точното прилагателно име за определение на обстановката е, "студена". Питаш се какво се случва...аз също не зная. Или поне не съм сигурен. В квартирата си съм. Гледам телевизия. Той е тук сега. Усещам присъствието му.

Вярно, не разказах кой всъщност е този "той". Няма точно определение. Не зная много за него...

Висок е. И е повече като образ, сянка от колкото тяло. Има много голяма сянка. И е доста...властен. Виждам го от деня в който се нанесох. Не мога точно да ти обясня как общувам с него. Може би е интуиция. Не зная. Но щом споделих с майка си, тя ме сметна за луд. В интерес на истината и аз бих се сметнал за луд ако все още живеех в родния си град и не го бях срещнал.

Зная обаче, че не съм. Просто той ми пречи. Не зная какво точно иска и какво да правя. Но когато направя нещо грешно според него, аз бивам наказан.

Как го усещам? Присъствието му е, студено. И мирише на кръв, прясна кръв.

Взимам парче пица.
Отхапвам от него.
Взимам бирата си.
В същият момент,
свистящ шум пронизва
ушите ми.
Толкова е силен.
Заболява ме.
Успявам да оставя бирата.
Шумът спира.
Чувствам се малко по-добре.

За тези наказания говорех. Това означава, че не трябва да пия бира.

Объркано въздъхвам.
Ушите ми още болят.
Стисвам зъби и
взимам телефона си.
Набирам майка си.
Не я чух днес.

- Здравей, Натан. - весело заговаря.

- Добър вечер, Майко. - изговарям с достатъчно хладен тон.

- Какво прави днес? Как мина денят ти? - отново се обръща към мен жизнерадостно.

- Нищо специално, Майко. Ходих на лекции. Пазарувах. Учих и сега вечерям.

- Радвам се, Натан. Тук е спокойно. Днес срещнах Били Бътън и Дилън Шийвс. Помолиха ме да те поздравя. Сега сме с Грег и брат ти. Вечеряме. Искаш ли да се чуем по-късно.

- Не, Майко. Исках просто да ви чуя. Благодаря за поздравите. Моля, предай на Джошуа и Грег също.