Freak

КОНКPЕТИКА

- Няма ли да ми кажеш нещо? - запротестира тя.

- Ако имах какво, щях ли да си мълча? - подхвърлям.

Норт преметна кичур зад ухото си.
Взря се в очите ми с празен поглед.
Обходи гърба ми с ръце отново.

- Т-т-ти се отказваш от всичко това? - изхлипва фалшиво. Познавах я. Чувствата за нея са непознати.

- Да, Норт. Отказвам се от нещо, което никога не е било мое. Точно така.

- Само един шанс. Много ли искам?

- Да. Много искаш. Прекалено много. - заговарям смело - Напусни живота ми.

Очите ѝ са пълни. 
Челюстта ѝ е затегната.
Гняв и разочарование. 
Планът ѝ не проработва.

Взимам си нещата.
Взимам и ключът на стаята.
Слизам на рецепцията с него.

- Добър ден. Резервацията в 614 стая на чие име е направена?

- Добър ден. - заговаря симпатичната рецепционистка. - Натан Бърн.

- Цялата сума ли е платена? - питам с усмивка.

- Да.

- Добре, благодаря. Приятен ден.

- Приятен ден и на вас, господин Бърн.

Излизам от хотела.
Поглеждам часовника си.
Часа е 8:37.
Осъзнавам локацията си.
Изчислявам маршрута до дома.
Трябва да се подготвя за лекции.
Значи съм към вкъщи.
Решавам да взема такси.
Отправям се към стоянката до хотела.
Спирам едно такси.

- Добър ден. -поздравява ме любезно шофьора.

Казвам адреса си, а колата потегля.