Freak

СПОМЕН

Излежавам се в леглото си вече  час. Няма и следа от него. Разбирам,  че наблюдавам всичко в спалнята си. С всяка минута забелязвам нещо ново около мен, въпреки факта, че познавам всеки сантимеър тук. Осъзнавам, че мисля за Джошуа,  брат ми. Ние сме близнаци.

Сбръчквам нос.
Спомени пълнят главата ми.
Не разбирам.
Не желая да разбера.
Продължавам да наблюдавам.
След миг...
Ожесточено зяпам ръката си.
Виждам белега.
...спомен.

- Хайде,  Джошуа. Слез от там. Мама ще се кара и на двама ни ако паднеш - виках отдолу.

Брат  ми само свива лице в гримаса.

- Ще сляза, ако се качиш. - изрича ехидно.

Той много добре знае  колко непохватен съм,  но продължава да настоява.

- НЯМА!  - изкрещявам  отново.

Погледна ме и започва да разказва снощната приказка,  която мама ни прочете  преди сън.

- Живял един магьосник  на име Джошуа.

- Млъкни!!! - викам истерично, ала той продължава, изкачвайки се на по-горен клон.

- Но магьосникът умеел  да прави  само  една магия..

- Джошуа,  НЕ! - продължавам със същия тон 

Преглъщайки страха от падане заизкачвам дървото.

- Браво, Натан. - изкисква се брат ми. - Ако стигнеш до втория  клон, ще те оставя и ще сляза.

Изкачвам стъблото на дървото.
Опитвам да се хвана за клона.
Чува се леко пукане.
За момент чувствам безтегловност.
Не усещам ръката си.
След това рязка болка ме пронизва.
Ругая,  но тихо.
Не викам.
Но издавам тихи стонове
И сълзи се стичат по бузите ми,  неусетно.
Чувам името си, но слуха ми е притъпен от болката.
Не различавам гласа на човека.
Фокусирам.
Джошуа.

- Натан, аз...аз...сжалявам- изхълцва.

- Просто следващия път слез. - изричам преди поредият стон от устата  ми да излезе.

- Много ли боли?  - само кимвам.

Поглеждам към ръката си  и с ужас  остановявам, че кърви.

...Обичам Джошуа.
Нищо, че никога не съм го изричал на глас.
Въздишам.
Ставам от леглото  си.
Взимам си душ.
Обличам чисти дрехи  и бельо.
Правя си кафе.
Сядам на масата във всекидневната.
Поглеждам часовника.
8:30
Осъзнавам,  че след час съм на работа.