Freak

АЛКОХОЛ

-ПИЙ! ПИЙ! ПИЙ! ПИЙ! ПИЙ! ПИЙ!

Всичко, което се чува са гласовете на приятелите ми и подканванията им да изпия поредните шотове.

Чувствам се първично.
Без коебания следвам три прости стъпки:
- облизвам солта от ръката си;
- изпивам чашката с текила до дъно;
- набутвам лимона в устата си.
След петнадесетина повторения, вече губя вкуса си.
Продължавам, но разбирам, че алкохолът отдавна ми действа.
Приятелите ми, също под въздействие все още ме надъхват.
Повтарям малкия си ритуал още няколко пъти.

Изведъж, от нищото усещам пищене.
Адско пищене.
Болят. Ушите ме болят.
Главата ми изтръпва.
Помислям,че ще го поправя с още няколко шота.
За това поръчвам пет и ги изпивам, спазвайки малката традиция със солта и лимона.
Не помага.
Телефона ми звъни, трябва да съм сериозен.
Излизам навън бързо. Вдигам.
Майка ми е.

- Пак се случва! Не чувам нищо.-започвам хладнокръвно. -ПОМОГНИ МИ!

Не зная какво правя.
Само исках да престане.
И се получи.
Защото болката мина, шума също.

- Натан, пак ли? Казах, че следващия път ще те заведа на лечение.- чувам гласа на майка си.

- Ти не разбираш! - троснато отговарям.

Не осъзнавам опасността на която бях решен да се подложа, заради десетките шотове. Нима с десетина думи, мога да променя живота си?

От цялата ситуация, имам чувство, че изтрезнявам.
Решавам просто да не отговарям на майка ми и да затворя.
Това и правя.
Отивам в тоалетната на бара, за да наплискам лицето си.
Взимам дълбоко въздух и го изпускам.