Freak

1+1=(1)

Лекциите ми свършват.
Прибирам се.
Правя си кафе.
Сядам на креслото си.
Вадя книгата си.
Отпивам от чашата горещо кафе.
Отварям на мястото,където спрях.

Харесвам Скарлет Грей и как нежно те гали с перце по мозъка, докато се опитваш да схванеш идеите й.
Скарлет Грей е млада писателка, чийто роден град е в близост до този в който уча. Обожавам начина на писане на тази млада дама, защото ме отпуска, а аз наистина имам нужда от това.

Телефона ми звънва, Итън е.

- Здравей. - заговарям, след като вдигам.

-Хей, Нат. ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН! Сладки двадесет, а? Това е голямо нещо. С отбора сме в града. Искаме да те видим. Искаш ли да излезем всички някъде? - изпя на бързо приятелят ми, когото едва чувах от шума около него.

- Страхотно. Аз черпя. Къде, обаче? -въздъхвам

- Има един бар, срещу колежа на Дийн. Сещаш ли се?

-Ами, да. Идвам до половин час.

- Чакаме те. - изчуруликва бързичко и затваря.

Отбора пак се събра - минава ми през ума.

Бързо оставям телефона.
Подбирам дрехите си,
избирайки пастелно синя риза
и черен панталон.
Преобличам се.
Обувам черни винтич обувки.
Пъхам портфела в джоба си.
Нахлузвам черното си, плътно яке.
Тръгвам.

Пътят е кратък.
Стигам за отрицателно време.
Барът е затворен, но вратата зее.
Струва ми се странно.
Решавам да проверя. Тихо е.
Бързо влизам вътре. Тъмно е.
Правя крачка,
и още една..
светлина,
БАМ!

'И-З-Н-Е-Н-А-Д-А'

Това е близо. Много близо.
За момент губя въздух.
Изглежда като паник-атака.
За радост, фалшива тревога.
Отбора. Просто отбора.
Всички са около мен.
Даяна, Еймън, Дилън, Ник, Скай, Айдън, Матю, Аналис, Итън, Меган, Нейтън, Бил, Дрю и...Норт.
Защо Норт?

Норт е бившата ми приятелка с която, така и не скъсахме. Просто аз заминах, а тя не ме потърси повече. С времето, чувствата ми се оказаха едно голямо нищо. "Трябва да си мил към всички тази вечер. Това са най-близките ти приятели и трябва да се държиш добре. Защото ги цениш и уважаваш. Това е жест. Приеми го с радост и благодарност" - повтарям си наум, опитвайки се да пресъздавам щастлива физиономия. - "Дишай, усмихвай се"

- Вие сте невероятни, хора. - изричам с въодушевление

- Всичко за теб. - кимва Били.

-Обичаме те, човече. - смигва Аналис.

-ОБЩА ПРЕГРЪДКА ПРЕДИ ИЗНЕНАДАТА! - казва Даяна.

Всички се събират около мен.
Прегръщам ги.
Стоя, а тялото ми е огън, жупел...буря.
Взимам въздух.
Ухаят на стари спомени.
Ухаят на вкъщи.
Ухаят на приятелство.
Старите кучета.
Толкова ми липсваха.

- ИЗНЕНАДАТА! - крещи Итън.

От вратата до бара излиза човек.
Фокусирам.
Джошуа.
Усмивка.
Просто усмивка.
Стоя вцепенен.
Мълчим и се гледаме.
И нищо не е по-приятно от този момент.
Мисля, че е най-добрата изненада от всички други.
Прегръщам го, потупвам гърба му.
Чувам пулса му.
Той е част от мен, аз съм част от него.

Връзката ни с него винаги е била безбожно силна. Въпреки всички проблеми и караници, в края на деня зная, че не съм сам, защото съм и в друго тяло. А в моето има още някого...

Отделям се от брат си.
Доволен съм от срещата ни.
Щастлив. Чувствам се изпълнен.
Вече не съм сам.

Не е братска обич.
Наричам го егоизъм.