Цветът на умиращото листо

III

Леон се учуди на внезапното гостуване на най-добрия си приятел, но без колебание тръгна към входната врата. Щом я отвори, пред себе си видя Жак - сравнително висок и усмихнат младеж, който бе с рошава снежно руса коса и искрящи сини очи, наподобяващи ларимари. Носеше пуловер с цвят охра, който перфектно подчертаваше леко руменото му лице.

-Здравей, да Винчи!

-Какво търсиш тук в този час, Гаспачо? Едвам десет е - засмя се Леон, като видя ироничната усмивка на Жак, предизвикана от прякора, и тръгна обратно към терасата.

Леон наричаше най-добрия си приятел така, защото преди много години присъствали заедно на сватбата на сестрата на Жак, Адриана. Предястието бе супа Гаспачо, но с непохватните си движения Жак разлял доматената супа върху роклята на сестра си. Това довело до изключително истерични крясъци от страна на булката и доста силен пристъп на смях за Леон и останалите гости. "Все още усещам шамарите, които тя ми нанесе!", казваше Жак всеки път, когато разказваше тази история.

- Разбрах интересни новини по-рано днес и реших, че трябваше да ти ги кажа час по-скоро! - каза Жак, който с усмивка на лице тръгна към кухнята. - Преди това ще бъдеш ли така добър да ми направиш чаша кафе?

- Разбира се, Гаспачо. - при тези думи Жак отново се усмихна, а Леон се засмя самодоволно.

За разлика от Леон, Жак обичаше кафето си изключително сладко. Затова Леон сложи цели пет лъжички захар в кафето му, което му се струваше абсурдно.

- Как можеш да го пиеш толкова сладко?! - попита Леон с лека погнуса.

- А ти как можеш да го пиеш толкова горчиво?! - отвърна Жак, имитирайки тона на Леон с раздразнение.

След броени минути двамата приятели вече седяха заедно на терасата, която бе осветена от топлото майско слънце. Тя бе сравнително широка, от което Леон се възползваше напълно - бе сложил малка стъклена маса и 3 стола така, че да може да се любува на гледката на града и денем, и нощем, независимо дали бе сам или с копания. Тъй като беше рано сутрин, все още бе сравнително хладно, което устройваше Жак - винаги бе предпочитал хладкото време.

- А сега кажи какво те доведе при скромния moi? - попита Леон, загледан в една старица, която минаваше по улицата с малкото си куче.