Цветът на умиращото листо

VII

След час  Жак и Леон вече излизаха от библиотеката. Жак държеше  "Малки поеми в проза", а в ръцете на приятеля му се виждаше "Цветя на злото". Леон разглеждаше съдържанието на малката книжка, погълнат от стихотворенията на Прокълнатия поет. Вниманието му бе напълно превзето от прекрасно написаните творби, от което се спъваше  и  се блъскаше в разни непознати постоянно. Не обръщаше внимание на коментарите на Жак, което накрая ядоса русокосия. Жак грабна книгата от ръката му и я прибра в чантата си. Леон, разочарован от това, че го прекъснаха, вдигна ръце.

- Бях се зачел в това! - възрази художника и го бутна, от което русокосият едва не падна.

- Забелязах! - отвърна Жак със самодоволна усмивка, след което удари Леон в рамото - Но това не дава причина да ме пребиваш сега, нали?

Леон го погледна виновно и се засмя, докато разтриваше рамото си. Огледа се наоколо и забеляза, че времето съвсем се беше оправило - нямаше и следа от мъглата, която се беше разстелила наоколо по-рано, както и от тъмните облаци. Бяха заменени от ярки слънчеви лъчи и топъл полъх. Улиците вече не бяха празни - малки деца тичаха наоколо, играейки си на криеница или стражари и апаши, което пречеше на минаващите хора, които бързаха да свършат ежедневните си задължения. Магазините бяха препълнени с клиенти, които влизаха и излизаха припряно и усмихнато. Усещаше се ароматът на прясно изпечени сладкиши във въздуха, който идваше от пекарната на отсрещната улица.

Внезапно чувство на  носталгия започна да тормози приятелите. Спомниха си как всеки ден след училище отиваха в любимата си пекарна в Париж. Винаги си купуваха по два  кроасана с шоколад, за да се възнаградят за труда, който бяха положили в училище. Откакто се преместиха заедно в Лион, не успяваха да намерят време да посетят някоя пекарна или дори кафене заедно, което им даде идея.

- Да си вземем нещо?

- И питаш!

Жак и Леон влязоха в пекарната, която бе препълнена с хора. Благоуханието на прясно изпечени кроасани, бисквити, сладкиши и хляб се носеше из помещението, изостряйки глада на двамата приятели. В пекарната имаше хора от всяка възраст; стари хора ядяха канелени рулца с внуците си, възрастни дами си споделяха новини и клюки, докато чакаха поръчания си хляб, млади тийнейджъри се смееха с приятели, излизайки със сладкиши. Атмосферата бе изключително приятна, което накара Жак и Леон да се усмихнат широко. Наредиха се на опашката и развълнувано зачакаха реда си; гладът им вече беше нетърпим.