Цветът на умиращото листо

V

Силен звън на телефон изведнъж събуди Леон. Внезапният шум го сепна по изключително неприятен начин, от което едва не падна от леглото си. За секунда възвърна самообладанието си, след което хвърли злобен поглед към причинителя за неприятния смут.

"Трябва да го изключвам, когато си лягам." помисли си той изключително недоволен, след което с тромави крачки тръгна към телефона. Преди да вдигне разтри очите си, които с много усилия държеше отворени, след което се прокашля и бавно вдигна слушалката до ухото си.

- Да? - изрече той с прозявка.

- Сине, здравей! - чу се веселият глас на баща му Антоан, което за миг разсъни Леон.

Леон не беше виждал родителите си от повече от две години и това бе една от главните причини да се радва всеки път, щом се чуваха. Той погледна към нощната лампа до леглото си, която бе във формата на облак. Бе подарък от Антоан. 

"Тъй като винаги се рееш в облаците, реших, че е редно да получиш един." казал баща му, когато му дал красивата лампа. При този спомен художникът се усмихна и веднага започна да разпитва баща си.

- Как си, татко? Новата работа върви ли?

- Със сигурност върви по-добре от предишната! - засмя се Антоан. - Ами при теб? Как върви рисуването?

- Както винаги. - усмихна се къдрокосият.

- Значи е добре! Искаш ли да чуеш майка си? Трябва да свърша нещо набързо. В момента готви нещо, но ще се радва да си поговорите!

- Разбира се, че искам!

- Леон? - изрече след миг майката на Леон с нежния си глас, което накара широка усмивка да се натрапи на лицето  на художника.

- Дочух, че готвиш нещо? - засмя се той.

- Да! Любимото на баща ти - Tartiflette!

- Мамо, нали се сещаш какво се случи последния път, когато се опита да го сготвиш? - каза Леон, едвам сдържайки смеха си.

- Не ми се подигравай, Леон! - оплака се Жанет, която също се кикотеше. - Просто се разсеях и...без да се осъзная, печката стана в кашкавал.

- Хайде, случва се. Искам да знам как си, какво се случва покрай теб?

- Ами, нищо ново, наистина. Наскоро се чух с Наташа, нали я помниш?

- Леля Наташа? Разбира се! 

- Чудесно! Тя ми каза, че дъщеря ѝ също е в Лион . Малката Анастасия, помниш ли я? Играхте си заедно, която бяхте съвсем малки! Не е ли невероятно съвпадение?