Цветът на умиращото листо

VIII

Леон с отегчение гледаше приятеля си, който бе погълнат от разговора си с Елия, появила се изведнъж в галерията. Кестенявата ѝ коса с типичните за нея розови кичури подскачаше във високо вдигната опашка, а кафявите ѝ очи блеснаха от не особено добре прикрито щастие, щом видя Жак. Беше почти същата като преди, но вече не носеше сините брекети и лицето ѝ бе придобило още по-красиви черти от преди. Тя не беше сама- придружаваше  я нейна приятелка, която също бе дошла, за да се запише на изложбата. 

Измъчващото Леон отегчение бе разсеяно за миг от момичето, което влезе редом с Елия -  високо и стройно, на около двадесет и четири, което също изглеждаше така, сякаш не беше очарована от срещата на приятелката си . Леон се загледа в нейната лъскава черна коса, спускаща се като ослепителна черна каскада от коприна до тънкия ѝ кръст. Тя перфектно контрастираше с нежната ѝ кожа с лек загар, покрита с множество малки бенки. Очите ѝ направиха най-голямо впечатление на Леон, заради контраста си - едното бе синьо, а другото кафяво. 

Сякаш усетила погледа, който беше впит в нея, тя също погледна Леон. Изненадващо за младия художник, тя се усмихна. Той веднага отвърна  на усмивката ѝ, очарован от невинността, която тя ѝ придаваше. Тя кръстоса ръцете си пред гърдите си и завъртя очи, тръгвайки към него. Той стисна зъби - осъзна, че не знаеше какво да ѝ каже, но по някаква случайност успя да запази спокойствие.

- Мисля, че няма да ни обърнат внимание скоро - засмя се непознатата, щом застана пред него.

- Да, със сигурност си права! - усмихна се Леон, 

- Аз съм Анаис, приятно ми е! - каза тя и подаде ръката си - А ти си?

- Леон, удоволствието е мое - отвърна той и стисна малката и крехка ръка на Анаис.

- Е, какво ви води тук с Жак? Ще участвате, или просто сте дошли да се порадвате на изкусните картини на изстрадалите творци от нашето време?

Леон се засмя на коментара ѝ, казан с ясно доловим ироничен тон. Той вдигна вежди.

- На изстрадал творец ли приличам? 

- Ако се смяташ за такъв.- усмихна се Анаис - Какво те  подтикна да участваш на това безцеремонно събитие?

- Просто приятелски съвет. - отвърна Леон и хвърли поглед към Жак, който жестикулираше въодушевено към Елия.