Цветът на умиращото листо

IV

- Леон, ако не излезеш до час ще започна да рисувам!

Когато Леон чу това, целият изтръпна. Жак неведнъж бе съсипвал платната му без да мисли за последствията. Той нямаше абсолютно никакви умения щом ставаше дума за рисуване, а това беше достатъчно да накара Леон да се забърза.

- Само да си посмял да съсипеш още едно платно! - извика Леон заплашително, докато излизаше бързо от спалнята си.

Бе спуснал косата си, която след скорошната баня бе станала изключително буйна. Черната му риза перфектно контрастираше с бледата му кожа, а панталоните му в  цвят бордо придаваха нужния цвят на нетипичното за него облекло.

- За къде си се наконтил така? - засмя се Жак.

- Въобразяваш си.

- Никога не носиш тези панталони. - ухили се русият мъж.

- Жак, просто отдавна не съм ги носил. 

- Дали? 

Леон завъртя очи и тръгна към вратата.

- Нека тръгваме преди магазинът да се напълни с хора.

След миг Жак и Леон вече ходиха по празната улица на квартал Croix rousse. Часът беше един на обяд и температурите драстично се вдигнаха. Жак се издразни изключително много на този факт, тъй като не само носеше пуловер, но и жегите съвсем не му понасяха. 

- Но времето беше хладно днес! Не знаех, че ще стане толкова горещо!- оплака се русият мъж с вече по-румени бузи от преди.

- Жак, май месец е. Трябва да предвиждаш тези неща. - засмя се Леон и извади някакъв лист от ризата си, за който бе забравил, след което го сгъна грижливо и го подаде на приятеля си, за да си вее.

Без да се усетят вече бяха стигнали близкия магазин. През вратите му влизаха и излизаха най-различни хора. Едни бяха сами, други с децата си, трети с приятели. Една изключително симпатична жена с руса коса до кръста случайно изпусна покупките си, което накара двама мъже веднага да изтичат при нея и да ѝ помогнат.

" Омагьосани овце.", помисли си Леон  с усмивка и погледна Жак, който също се бе втренчил в красивата жена, която с неудобство благодари на мъжете и бързо изтича до бялата си кола.

- Да не би да се влюби? -  засмя се Леон.

- Какво? Не, разбира се. Загледах се в бенката на бузата на единия мъж. - ухили се Жак и влезе в магазина, последван от Леон.