Войната на Ангелите

- 1 -

Нашите падат. Умират  ден след ден. Но пак продължават да се изправят и да продължат да се бият, защото на тях се дължи дали всичко ще свърши или ще живее. Ще настъпи Втори Край, Ад, свят на демони и чудовища. Край на хора, елфи, ангели и всички свети създания. Край на Светлината и Слънцето. Начало на Дявола и Вечния Мрак. Тази война продължава повече от сто и петдесет години, но това е кратко за дългите ни ангелски животи. Защото ние сме безсмъртни, най-приближените на Единствения Бог,  негови първи поданици. Общо девет вида.

Най-силните са Серафимите, но след Първия Край има останали само двама - Гелион и Десиър. Ангели на любовта, светлината и огъня, с три чифта бели крила, седящи под трона на Бога, защитаващи го от Дявола.

Има и много други светове освен нашия  - Земя на хората, Белерианд на елфите, Срекапи на джуджетата и още много други. Ние можем да се сливаме с други видове, но същността ни остава на тази на ангел. Ние сме по-високи от нормалните хора, по-величествени и носим излъчване, което привлича злите твари към нас. Някои от нас носят щастие, а други беди.   

Името ми е Алейзия. Аз съм лидер на квота основно занимаваща се с демони.  Поста ми е висок , тъй като имам опит в битките. Някои войни са смъртоносни и дълги, други са бунтове и размирици, оправящи се за кратко време. Имам място в Съвета на Ордените не случайно, ами защото се бих в Първия Край. Все още ме гонят кошмари от тези битки. Никой не говори за този двубой между доброто и злото, защото не винаги светлината побеждава. И всеки, който  е оцелял от това време, никога не иска да го повтаря. Но няма много такива. Всички светове понесоха големи страдания и жертви.

Съветът на Ордените е кръг от дванайсет ангела, най-силните измежду силните или най-мъдрите и опитните измежду всички. Аз попадам във втория раздел. Орденът се води от Двамата Серафими, те носят вести от Бога и ни съветват.
Ние решаваме какви да бъдат следващите ходове на войната, как да нападаме и измисляме най-добрите бойни стратегии. Но колкото  и да сме хитри и умни, дори да спрем за малко атаките, злите твари се завръщат. Те не са безсмъртни като нас, но са сто пъти повече. Непрекъснато излизат нови от дълбините на Ада, сътворени от ръката на Дявола, разпръсквайки ги по всички земи, за да сеят мъка и болка.

Вървях по тъмните зали на Каменния дворец, облечена в дълъг бял плащ. Имахме спешно събиране на Ордена и бързах да стигна навреме. Ниските токове на ботушите ми кънтяха в тишината. Снежнобялата ми коса до кръста беше високо вързана на опашка, а на главата си бях сложила сребърен венец, каквито всички от Ордена носеха.  Тъмносините ми очи, преливащи в лилаво гледаха мраморния под, който лъщеше толкова силно, че човек можеше да се огледа в него.   Завих наляво и пред мен се откри огромна бяла зала направена от мрамор с колони от двете страни и в дъното голяма златна врата с изваян по нея бог със слънцето зад главата му, държащ дебела книга раздаващ знание на хората. Около него летяха ангели, а на двете му рамена бяха кацнали два Серафима.

Поставих дланта си върху една на един от ангелите Доминънс и вратата започна лека по лека да се отваря. Отдръпнах се назад от ярката светлина, която излезе от отвътре. След като портите се бяха отворили достатъчно погледнах вътре.

- Извинете ме. Мислех, че събирането ...

- Не сте подранили. - прогърмя в цялата зала гласът Гелион. - Дойдохте тъкмо на време. Извикахме само вас, за да ви съобщим една новина.

Залата беше голяма с кръгла маса по средата и точно срещу мен седяха Серафимите. Но само те. Никой друг. Но в края на стаята седеше мъж с черно наметало и качулка, така че не можех да му видя лицето. Беше скрил крилете си с магия.

Гелион беше красив мъж с дълга сребърна коса, спускаща се около лицето му с благи и топли сини очи. Синьо - като небето. Крилете му бяха скирити и аз никога не ги бях виждала.

Същото се отнасяше и за Десиър. Той имаше червена коса, кпускаща се на букли по раменете му и големи зелени очи, в което се криеше малко пламъче на хитростта и интересите му. Преди години той се беше опитал да осъществи някаква връзка помежду ни, но аз го бях отхвърлила. Оттогава не ме харесва особено много, но поне се държи на разстояние. Сигурно всички ще си помислят, че е най-хубавото нещо, за което някой може да си мечтае. Такъв ангел да проявява симпатии към теб изобщо не влиза в нормалните неща за романтични връзки, които човек би си помислил. Но също така се бях заклела пред Бога, че никога няма да се влюбвам в Серафим. Защото последния път, когато го направих... нека кажем, че не всички истории имат щастлив край.

- Заемете мястото си. - каза Десиър. - Предполагам не знаете факта, че има скрити квоти нали?

- Моля?

- Квоти създадени от най-добрите бойци, най-силните магове и най-мъдрите елфи. Те се подготвят в тайна, нападат най-опасните кътчета на Врага и се опитват отвътре да го  разгромят. Но проблемът е, че им липсва стратегия. - Десиър погледна към мъжът в черно и отново се обърна към мен. - А вие сте най-добрия стратег в цял Гардийл. Имате опит от Края и продължавата да водите войници. Вашата квота е една от най-добре подготвените, дисциплината и стратегиите ви са на много високо ниво. Дори квоти с по-висш ранг ангели не притежават такава сила, като вашата в битка. Заради това ви изпращаме в най-силната скрита квота на Север. Да дисциплинирате бойците, да  измислите план, с който да разгромим Дявола.

- ..... Очаквате аз да направя това? Не мога да се справя с такава задача, сър. Дори и да искам...

- Не се подценявайте Алейзия. Може да откриете сили в себе си, за които дори не сте подозирали. - Гелион кимна към черния мъж. - Ще разбереш повече подробности от него.

В следващия момент те изчезнаха. А аз останах загледана в мястото където до момент седяха Серафимите. И останах сама в залата с качулковия си приятел.