Войната на Ангелите

-10-

*Гледната точка на Разиел*

- Аргх - изръмжах от рязката болка, която ме прониза в ребрата. Отворих леко очи. Червеният таван под който лежах ми се струваше странно хипнотизиращ, може би породено от това че цялата стая се клатеше пред очите ми. Беше топло , чуваше се лекото пукане на дървета. Надигнах се леко, като  се опитах да не обръщам внимание на болката. Не се получи и паднах отново по гръб. Спомените ме заслепиха:

През входовете се втурнаха демони. Тези които бяха достатъчно трезви започнаха да се бият с тях, но останалите трябваше да бъдет пазени. С Алейзия скочихме на крака и аз извадих скритото оръжие, което винаги носех със себе си.  Разрязах на две един демон, който скочи към мен. Обърнах се към Нея, но тя вече сечеше чудовища с двойните си мечове, които явно беше извадила от под роклята си.

- Знаеш ли, големите рокли си имат предимство. - Тя се засмя, и смехът и прозвънтя като събуждане в ушите ми. Докато не усетих острите нокти, които се впиха в плътта ми и ме повлякоха със себе си на земятя. Чух вика на Алейзия, докато не я видях над себе си да убива демона.

Едвам мърдах. Ноктите му бяха останали в гърба ми и правеха почти непосилно движението ми имайки предвид, че по тях имаш отрова, която се разпръскваше бързо през тялото ми. Лека по лека започнах да губя съзнание. Алейзия викаше името ми, усещах някой да ме разтърсва, но скоро мракът ме погълна.