Войната на Ангелите

- 7 -

Събудих се обляна в пот и сълзи. Напоследък тези сънища ме преследваха прекалено често. Сърцето ми биеше неудържимо. Трябваха ми няколко секунди докато се съвзема изцяло.

Лежах на дивана в стаята си пред камината. Лъкът и колчанът ми бяха подпряни на стената. Все още бях изцапана с кръв след битката и тук- таме имах по някоя драскотина. Бях се отървала с малко.

И тогава спомените за молещите им гласове и писъците им ме връхлетяха. Обзе ме ярост, ярост по-силна от всичко което бях изпитвала досега. Изправих се за секунди и тръгнах с бърза крачка към врата ми, но от рязкото ставане се замаях и се блъснах в стената, но после бързо продължих.

Отворих врата му и като светкавица го ударих и запратих към отсрещната стена. Всички  от съвета се бяха събрали и тръгнаха към мен, опитвайки се да ми спрат, но бях заслепена от гняв. Усетих телата им, усетих кръвта им и вследващия момнт бяха залепени към стената с пълното изражение на страх и болка. Но на мен не ми пукаше. Пукаше ми само за този, който също беше прилерен към стената, но не от силите ми ама от удара ми. Гледаше как останалите се мъчат да се избутат от стените, но напразно.

- Алейзия, какво си мислиш, че правиш?! - прозвуча гласът му. Застанах на сантиметри от него, гледайки го отгоре в очи изпълнени с неподправена ярост и омраза.

- Аз ли? Аз ли какво правя? Ами ти?! Не си ли ти този,  които изостави изостави другарите си да умрат?!

- Причиняваш им болка. Пусни ги. - каза той твърдо. Блъснах го в стената със силите си и той изпъшка.

- Ами ти? Не причини ли ти болка на онези, които изостави. Остави ги да умрат без дори да почувстваш съжаление. Не се обърна нито един път към тях. Но защо ли?! Сигурно защото не ми пука за тях, защото те са нищо сравнение с мен! Аз съм Великият Серафим, знаещ всичко. Е, явно не е така. Защото ти си един долен предател. Предаде ги. Поне можеше да изпълниш молбата им и да ги убиеш, а не да ги оставяш на вечни мъки. Така ли се отнасяш с всичко?! Просто махваш с ръка и забравяш! Тези ангели се бият за теб, вярват в теб! Не можеш просто да ги оставиш на произвола на съдбата! Всеки водач трябва да е готов да даде собствения си живот за тези, които му служат! Неслучайно квотата, дори да е съставена от най-силните същества, не може да пробие! Защото няма добър лидер! Ти не можеш да се наречеш лидер! Всички ще изгубят лоялността си към теб! А ти беше този, който говореше, че всички тук сме семейство, че винаги ще си пазим гърбовете и няма да се отказваме!