Войната на Ангелите

- 2 -

- Защо тези квоти са тайни и защо всички от Ордена не знаят за тях? И ти си техен водач? Какво представляват тези квоти? Как намирате начини да се промъкнете в крепостта на врага? Как  прониквате в базите им? Колко е близо квотата ви до Стената на Злото? Защо се криете в тайна? Ще ми каже...

Черният ми приятел изръмжа силно, което беше ясен признак,  че намираше говоренето ми за досадно. Но аз имах  прекалено много въпроси и исках техните отговори. И то сега.

Мъжът, с който крачехме бързо към стаята ми в двореца още не беше махнал качулката си и още не беше произнесъл и една думичка, ако не броим непрекъснатото му пуфтене, ахкане и ръмжене. Той вървеше на няколко крачки пред мен и аз трябваше непрекъснато да подтичвам, за да го настигна. Беше висок, може би с глава и половина по-висок от мен, строен, с мускулесто и широкоплещесто тяло. На кръста му висеше черен дълъг меч. Под мантията носеше обичайната 'черна униформа на началник на квота. Аз носех същата, но бяла. Цялата беше кожена и в нея бяха скрити много тайни оръжия.

Не чувствах да бъде много доволен от любопитността   ми, но все още не се беше престрашил да ми се скара. Или по скоро не му се занимаваше с мен. Но въпреки това исках да разбера нещо за него и непрекъснато му задавах въпроси, като за името му, какъв ангел е, какъв цвят криле има, дали има някакви магически сили, като мен, защото аз контролирах водата и можех да лекувам хората. Също така можех да контролирал хората чрез кръвта им, защото човешкото тяло се състои от 60 % вода. Не обичах да използвам тази си дарба, защото беше Тъмна дарба. Почни никой не знаеше, че я притежавам и се надявах да остане по този начин.

- Стигали ли сте до Залата на Дявола? Ами поне до предверието? Успявали ли сте да....

В следващия момент бях долепена плътно до стената, а ангелът беше плътно притиснат в мен, като ме държеше с тялото си, а едната му ръка беше на гърлото ми, а другата на държеше двете ми ръце заедно. Сърцето ми започна да бие лудо. Усещах, че беше невероятно силен и  знаех, че може да ме убие всеки един момент. Но той само беше поставил ръката си на гърлото ми и не стискаше. Бях абсолютно сигурна, че ако искаше да ме нарани досага да го е направил.

Ръцете му бяха големи и студени, малко сухи и с рани по тях, показващи че често върти меча. Дланите му бяха сигурно два пъти по-големи от моите-