◀Един лагер▶

Част 1

Казвам се Лидия.На 14 съм.Очите ми са зелени,а косата ми е дълга,права и светло кафява.

~~~~

Училището свърши.Нямам търпение до лагера.Всеки ден си говорих по телефона с най-добрата ми приятелка Аманда колко нямаме търпение до тогава,планирахме какво ще правим,как ще сме в една стая,какво ще си носим и т.н.Тя е също с кафява коса и кафяви очи.
Тъй като вече бяхме осми клас не бяхме в едно и също училище.Аз си останах в старото, а тя влезна в хубава гимназия с испански език.Хубавото при нея беше,че
има още две приятелки,които бяха в същата гимназия заедно с нея.Те се казват Таяна и Кайли.Таяна ще дойде с Аманда.Бяхме добри приятелки...

~~~~

Минаха се всички тези дни.Аманда ми звънна и започна да пее нашата любима песен.Аз се засмях.
--- Леле нямам търпение за утре!-- извика Аманда
---И аз...--казах аз с не голямо търпение
---Какво ти е?!--попита ме тя
---Не знам какво ще правя ако Итан дойде...-- тъжно отговорих
---Оффф Лидия остави го тоя!--укоражи ме тя
---Права си!--казах и аз с усмивка

~~~

Вечерта не можех да заспя от вълнение.На сутринта се събудих и станах бързо.Оправих се и изчаках нашите да се оправят,защото щяха да ме закарат до училище където автобусът ще ни чака.
Родителите ми се оправиха.Тръгнахме към училище.След 30 минути вече бяхме там.Разбира се няма как да не се пребия някъде.Глупачката Лидия още от слизането си се преби,но добре, че никой не я видя.Изведнъж пред погледами се появи Иан, смееше се с приятелят му Дейвид.С Дейв сме много близки приятели.Поздравихме се и аз им се усмихнах.Сбогувах се с родителите си.Най-накрая Аманда благоволи да дойде,почти закъсняваше.Зарадвах се ,че дойде.
Автобусът тръгна всички бяхме там.Имаше момчета от 8-9 клас бяха много сладки,но надали щяха да се заинтригуват от мен...