The Good, The Bad And The Honest

Пролог

Кхм, моля за внимание. Не, не гледайте на нивото на очите си. Малко по-надолу. Още малко. Ето, така вече става. Всъщност излъгах. Погледнете нагоре. Още мъничко. Ако може малко по-далече от носа си. Все още ли не ме виждате? Лошо. Но и нормално. В днешно време рядко някой ме вижда. Рядко някой и ме слуша, а много ме чуват. Нюансът между двете е много тънък - да слушаш и да чуваш. Да слушаш значи да разбираш, да чуваш...е, всеки го прави - чуваме птиците, виковете на децата, крясъците на родителите, укора в гласовете на учителите. А вслушваме ли се? Не. И в мен не се вслушват. Рядко някой ме слуша. Повтарям ли се? Май да. Ще ме вземете за шизофреник. Сигурно се питате кой съм аз? Или коя? Нека ви помогна. Малко гласче, тъничко, рядко го чувате, почти винаги го пренебрегвате, дразня ви, лазя ви по нервите. Познахте ли ме? Не? Хмм, как да ви улесня още? А, да, когато сгафите аз ви опявам, когато направите драстична грешка аз ви завладявам, държа ви будни денем и нощем, карам ви да се чудите дали не е трябвало да постъпите по друг начин. Да, май ме познахте. Ако не, значи имате сериозни проблеми - емоционални, психични, каквито още решите. Приятно ми е. Казвам се Лилиан Коншънс или на кратко Кони. Дразня човечеството вече хиляди години. Косата ми е шарена като платното на експресионист, очите ми са метално-сиви. Ръцете ми са нашарени с татуси - грешките, които допускате. Усмивките ми, когато ги има, са като леден душ - така поне казва Хоуп. Душата ми? Тя е променлива също като вашите. Аз съм откровението в душите ви, истината под лъжите, кошмарите, които ви събуждат, истините, които ви държат будни. Аз съм Съвестта. И глозгам душите ви вече хиляди години. Питате се какво правя тук? Защо ме чувате? Защо ви говоря директно? Вашата съвест ли съм или чужда? Може би въпросът е как вие ме чувате. Ето ви отговорът. Ще ви поканя на едно пътуване. Аз ще съм вашият гид. Аз и още няколко като мен. Ще проследите някои части от живота на човека, чиято Съвест съм аз. Аз съм Откровението. Аз съм страхът, които тайно живее в сърцата ви, пристъпвам тихо и нападам, предизвиквам урагани от емоции. Аз съм тази, която ви кара да се замислите за постъпките си. Аз съм тази, заради която се чувствате гузни, когато постъпите грешно.
Аз съм Съвестта.
Ще смеете ли да ме последвате? Ще смеете ли после да погледнете себе си?