The Good, The Bad And The Honest

~Как да изтърпиш емоциите няколкостотин години~

Скарлет Дюбоа дъвчеше дъвка приведена над скица с черна рокля с платинен дракон вместо гръб. В главата си вече ясно виждаше кой ще я носи. Още по-ясно виждаше каква ще е реакцията на някой определени индивиди от мъжки пол. Подсмихна се и наду едно балонче.В следващият момент то магически се пръсна, разпростирайки се по носа и половината ѝ лице. Слава Богу, скицата беше наред. Обърна се бавно,отлепяйки дъвката от лицето си и я хвърли в кошчето, енергията припукваше около тялото ѝ. Мъжът ѝ се беше изтегнал на декоративния диван, високото му, мускулесто тяло сякаш тежеше твърде много на извитите като лъвски лапички крачета на дивана, ръката му беше вдигната нагоре, около показалецът му се виеше тънка струйка черен блясък. Позволи си да се полюбува на Франс преди да му изчете конско. Тъмносините дънки се изпъваха по краката му, карираната му риза беше с навити ръкави, разкриващи многобройните татуировки по ръцете му, беше я закопчал само на половина, разкривай мускулести гърди с още татуировки по тях. На лицето му се беше настанила характерната арогантна усмивка. Не беше типичното красиво мъжко лице. По-скоро беше като издялан. Ясно изявени скули, квадратна челюст, дълбоко разположени очи, дяволски извити вежди, които, според нея поне, когато се сключваха сърдито го караха да изглежда още по-секси. О, и устните. Тези дяволски устни, които правеха магии и шепнеха заклинания срещу кожата ѝ. Тръсна глава и го изгледа сърдито.

-Щеше да съсипеш скицата - намръщи му се, сочейки към листа зад гърба си. - Имаш ли някакво свястно оправдание?

Сините му очи заблестяха весело, докато я оглеждаше от главата до петите. Прокара език по устните си и щракна с пръсти. Горното копче на ризата ѝ се разкопча, при следващото щракване ластичката изчезна от главата ѝ и косата ѝ се разпиля по раменете до кръста ѝ на гъсти вълни. Изправи се с грацията на дебнещ хищник и тръгна към нея. От сини и напълно човешки, очите му станаха тигрово жълти.

-Всъщност, доста сносно оправдание имам - измърмори тихо и повдигна брадичката ѝ с два пръста.

Вместо да притисне устни към нейните, неговите се оказаха на ключицата ѝ. Скарлет затвори и прехапа устни. Не, не, не! Имаше работа за вършене! Но пък устните му се изкачваха бавно по шията ѝ към устните... НЕ! Притисна ръце към раменете му и направи опит да го отдели от себе си. Никакъв шанс. Значи вторият вариант.