The Good, The Bad And The Honest

8. Танци и...

Кони се намести в леглото си. Беше необичайно топло, но младата жена реши, че причината е в новото одеяло. Придърпа го към брадичката си и зарови лице във възглавницата си. Което не ѝ се получи поради две причини: алармата ѝ звънна и трябваше да се обърне, за да си намери телефона. Протегна се и взе телефона от нощното шкафче. Без да отваря очи изключи алармата и се завъртя на другата страна. Зарови лице във възглавницата си и въздъхна тихо. Не знаеше какъв прах или омекотител е взела Хоуп, но миришеше прекрасно. Беше ѝ някак познат. Отвори очи, когато усети нещо около кръста си. Беше ръка и я придърпа към твърди гърди. Смръщи се и отвори рязко очи. За нейна изненада се оказа срещу мъжки гърди. Не си спомняше да си е лягала с мъж, а не беше и пила чак толкова когато излизаха вчера. Иначе казано не се беше напила толкова, че да не помни ако си беше довела мъж в леглото. Надигайки се рязко на ръце, видя тъмна разрошена коса, татуировка на врата и обица на ухото. Усещайки, че се е размърдала брат ѝ я дръпна обратно към себе си и Кони се стовари отгоре му. Лео смръщи вежди и измърмори нещо, но продължи да спи. Кони от своя страна вече не можеше да заспи. Върна си лентата до това какво бяха правили снощи. Значи след като се бяха прибрали по единодушно решение бяха отишли в бар, в който ходеха всички. Мястото беше приятно, с отделни сепарета и светлина, която внушаваше уединение. Естествено, беше недостъпно за обикновени хора. Бяха пили и танцували и после на нея, Хоуп останалите момичета им беше доскучало и се бяха прибрали. Преди да си тръгнат през смях и с ръката на Юрая върху устата ѝ беше забранила на сервитьорката да носи на момчетата твърд алкохол.Твърде често му се случваше да се опитва да я спре да каже нещо. "Ще променим тая работа" - помисли си момичето, присвивайки очи. В цялата картинка обаче не разбираше какво правеше брат ѝ в леглото ѝ.

-Лео - побутна го по рамото, разстърсвайки го леко. Нямаше нужда да му изкарва акъла. Въпреки това изпитваше голямо желание да разбере защо брат ѝ е в стаята ѝ и още повече защо заема цялото ѝ легло. - Лео, събуди се.

Тъмнокосият се завъртя на една страна и я гушна сякаш беше плюшено мече, както когато беше малка. Боже, да се опитва да го събуди беше като да се опитва да събуди мечка по време на зимния ѝ сън. Не че беше откритие. Просто се надяваше да се е променил в това отношение. Отмести ръката му и успя да стане. Застана с ръце на кръста изправена до леглото. Хвана олекотената завивка и одеялото с две ръце и дръпна рязко, отвивайки брат си. В реакция на действията ѝ, Лео се завъртя по корем и се разположи на цялото легло. Кони кръстоса ръце пред гърдите си и присви очи. Така значи. Ще ѝ заема цялото легло. Татуировките по ръцете ѝ се раздвижиха, а с тях и Кони. Отчаяните времена изискваха отчаяни мерки. Особено ако това включваше брат ѝ. Влезе в банята и след малко излезе с леген пълен със студена вода. Водата обаче беше не просто студена, беше ледена. Застана отново до брат си и го загледа как спи. Беше като малко дете. Беше пъхнал ръка под главата си, другата беше на възглавницата ѝ. Човек не би му дал двадесет и три години, особено с тази обица на ухото. Погледна легена в ръцете си. После погледна леглото си. Щеше да го съсипе. Обичаше си леглото, обичаше и брат си. Наведе се и остави легена до леглото. Отиде до другия край на стаята и го погледна. Все така спеше като пън и не предполагаше какво го очаква. Засили се и скочи върху гърба му.