The Good, The Bad And The Honest

10. Сънища и истини

Юрая седеше отпуснат на фотьойла в стаята си. Погледът му блуждаеше по стените, вратите, мебелите и огромното легло, в което Кони все така спеше. Спеше вече от над осемнадесет часа и нямаше изгледи да се събуди скоро, което го плашеше, а той мразеше да се чувства изплашен. Спеше откакто беше припаднала в ръцете на Лео насред шибаната гора и почти му беше докарала удар. Почти, защото двамата с Джийн бяха изцяло погълнати от факта, че Зандра все така трепереше. Което го навеждаше на другият му проблем - сестра му се чувстваше гузна, че Кони беше рискувала живота си за нея. А Юрая се чувстваше безпомощен да ѝ обясни, че не е нейна вината. Лушъс се беше опитал, казвайки ѝ, че Кони беше спасила не само нея, но и безценна информация съхранена в Криптата. Което не беше помогнало на шестнадесет годишната му сестра. Напротив, беше я паникьосало още и единствено Ленор беше успяла да я успокои с думите, че Кони прави каквото си иска, когато си иска и както си поиска. Беше прегърнала сестра му, успокоявайки я, че Кони е луда глава и за момент Юрая можеше да обърка майката с дъщерята. Подпря лакти на коленете си и зарови пръсти в косата си. Сините му очи не се отделяха от спящата фигура в леглото му. Изглеждаше толкова мъничка, така сгушена в огромното му легло. Дългата ѝ шарена коса разпиляна по възглавниците му, цялата оплетена в черните чаршафи. Легнала по корем, беше заровила лице във възглавницата му, лично неговата си възглавница, тази, на която винаги спеше, сякаш беше най-хубавото нещо на земята, едната ѝ ръка стискаше края на калъфката, другата беше под брадичката. Колкото и неуместно да беше, Юрая би дал всичко ценно, което имаше, дори и мотора си, за да е на мястото на собствената си възглавница. За Бога, той, който твърдеше, че не ревнува, ревнуваше спящото момиче в леглото си от собствената си възглавница и чаршафи! Възглавница и чаршафи, мамка му! Изправи се и се протегна. Взе разстоянието с две големи крачки и клекна до леглото си. Сред черните чаршафи изглеждаше толкова бледа, че чак го плашеше. Дългите ѝ мигли хвърляха сянка върху скулите ѝ, очите ѝ играеха неспокойно под затворените клепачи. Пред лицето ѝ беше паднал един кестеняв кичур, който я караше да изглежда толкова малка и беззащитна...Не като момичето-воин, което беше спряло съществото-сянка заедно със сестра му. Протегна се, хвана кичура между палеца и показалеца си и започна да си играе с него, да го увива около пръстите си. Сведе поглед към устните ѝ - дори в съня си пак хапеше долната. Стана му интересно какво толкова сънува. Толкова силно я беше захапала, че беше на път да я разкървави. Протегна ръка и прокара пръста си по устната ѝ, измъквайки я от зъбите ѝ. Което беше най-голямата грешка, която можеше да допусне. Младата жена затвори уста с тихо хъмкане и притисна лице към ръката му. Юрая преглътна мъчително и облегна глава на матрака. През тялото му премина тръпка при спомена какъв ужас беше изпитал само от мисълта да загуби Кони или Зандра.  Не беше обикновен ужас, беше див, панически ужас, че някой може да му отнеме нещо, което му принадлежеше, ужас, който беше преминал в дива ярост. А Кони дори не му принадлежеше. Нещо в него диво се разбунтува при последната мисъл. Същото нещо, което вчера вечерта го беше накарало да изсъска в ухото на Дрейд, че Кони е негова, същото нещо, което го беше накарало да тича с непосилна за другите бързина само, за да я намери отпусната в скута на Зандра. Тогава изпита съмнението, че страда от биполярно разстройство - едновременно беше неимоверно щастлив, че сестра му е добре, а друга част от него беше готова да завие от болка при мисълта, че Кони може да не се събуди. Погледна към нея когато усети, че мръдна леко. Беше придърпала възглавницата му към гърдите си, гушкайки я сякаш беше плюшена играчка. И...това негова тениска ли беше? Бяха я облякли в негова тениска? Тръсна глава и се изправи. Трябваше му баня, но първо трябваше да се преоблече. Влезе в гардероба си и хвана първите широки, камуфлажни панталони с множество джобове, които му попаднаха под ръка. Свали панталоните, ризата и сакото и ги вкара в един черен чувал. Вече май не ставаха за нищо, особено ризата му  - прогорена на няколко места, скъсана и мръсна. Жалко, беше му една от любимите. Вмъкна се в панталоните и прибра кожения колан, заменяйки го с платнен с кания за ловджийски нож пришита за него. Протегна се и хвана първата попаднала му тениска. Оказа се масленозелен потник и Юрая завътя очи докато го навличаше - каквото-такова, в стаята му го чакаше нещо по-важно. Захвърли официалните обувки и обу чифт тежки кубинки. Свали часовника от китката си и го прибра при другите. Вдигна поглед и срещна умореното си изражение в огледалото. По челюстта му беше набола брада в същия цвят като косата му, очите му гледаха уморено, татуировките му, естествено, си бяха същите. Малката на врата му символизираща трите мафии, руническите думи на гръдния му мускул, от които се виждаше само края, проследяващи родословието му, келтската плетеница на рамото му, символизиращата магията, която шуртеше из вените му ведно с кръвта му и всички останали скрити под потника. Някои правени по собствено желание, други ритуални. Прокара ръка през косата си и излезе от гардероба. Погледът му веднага се насочи към леглото му, където Кони спеше все така дъблоко. Приличаше на ангел объркал вратите на Рая и Ада. Погледна ръцете си - трепереше. Още беше гневен. Седна на фотьойла с въздишка и качи крака на масичката почти огървайки я под тежестта на черните кубинки. Затвори очи за миг и облегна глава назад. Не чу тихите стъпки, но отвори рязко очи, усещайки нечии малки ръце на слепоочията си. Шоколадовите очи на Хоуп го гледаха притеснено.