The Good, The Bad And The Honest

3. Колко зле може да е една семейна вечеря?

Кони стоеше на прага на родния си дом и се колебаеше между това да влети като хала, да влезе като културната дъщеря, която толкова рядко беше, и това да се завърти на пети и да се прибере. Беше голяма дилема. "Всъщност - помисли си младата жена - беше трилема." Но, ако трябваше да сме честни, влизането ѝ вътре изобщо не можеше да се постави под въпрос. Не присъстваше ли сега беше наясно, че ще й се натяква до края на вечността. А това беше твърде протяжно понятие. Облегна глава на рамката на вратата и въздъхна. Как не ѝ се влизаше! Не ѝ се гледаше как техните се карат, не искаше да слуша натякването на баща си. Но пък как ѝ липсваше брат ѝ. Да, същия този брат, на когото трябваше да прилича. Отиде до люлката в края на верандата и седна, вдигайки крака към гърдите си. Оттласна се с ръка и облегна глава назад. По тъмното небе звездите блестяха като диамантена огърлица. Ето я Голямата мечка, Коларят, по нататък Коланът на Орион, и Косите на Вероника и Касиопея. О, и Северната корона. Леденият вятър я накара да се загърне плътно в палтото си. Изведнъж люлката рязко хлътна надолу, нечия силна ръка я обгърна през рамене и я притисна до масивни гърди. Топлият аромат на канела проникна до костите ѝ и тя обгърна с ръце младият мъж до себе си и го гушна силно. Очите ѝ срещнаха две сиви, изпъстрени със златни пръски очи, разрошена тъмна коса. Мерна матовия проблясък на обицата на ухото му, очертанията на черната татуировка на врата му. Това беше брат ѝ. Винаги по-хубавият от двамата, никога по-примерният. Момичетата падаха в краката му, прехласваха се по широките му рамене и силната челюст, по очите, които се меняха като буреносни облаци. А тя? Тя винаги беше малката сестричка, която той пазеше от всичко и всички. Защитаваше я от скандалите на родителите им, превързваше раните ѝ, когато майка им беше твърде заета, за да обърне внимание на кървящите ѝ колене.

-Пак ли звездобройстваш, бамбина? - ниският му глас я накара да се усмихне.

-Здравей и на теб, голямо братче - измърмори Кони, гласът ѝ се губеше в плата на палтото му.

Двамата се облегнаха назад и главите им увиснаха от облегалката.  Кони протегна ръка нагоре и посочи едно съзвездие. Беше Т-образно и централната му звезда светеше най-ярко.

-Canis Major, Голямо куче - усмихна се брат ѝ. - Даваш го твърде лесно, хлапе. Мой ред е.

Силната му ръка, увенчана с дълги, фини пръсти на пианист, се изпъна и посочи начупено като светкавица съзвездие, чийто край се кривваше леко на дясно.