The Good, The Bad And The Honest

2. Не вбесявай Съвестта

При очевидно плашещия поглед на Кони, Хоуп се обърна и влезе обратно в стаята. Вдигна ръце и потрепери.

-Няма да съм аз тази, която ще отнесе гнева ѝ - каза момичето. - Ценя главата си където е!

От масата я погледнаха две широко отворени сини очи.

-Хоуп, само теб ще послуша - измърмори момичето.

-Пейшънс, Юрая сгафи, той да се оправя...

В това време врата се отвори и Кони влезе със сандвич в ръка.

-Как Юрая е сгазил лука? 

Посрещна я мълчание. Кони се почувства сякаш отново е закъсняла за Събранието. Очевидно беше пропуснала нещо. Зениците на Хоуп се бяха разширили до толкова, че ирисите ѝ не се виждаха. Пейшънс, седнала по турски на дивана, дъвчеше кичур абаносова коса и не я поглеждаше в очите. Кони вдигна вежда, остави сандвича си на масата и се приближи към компютъра. На екрана се отразяваха всички функции на човека, за когото отговаряха. Все пак живееха в съзнанието му, длъжни бяха поне да следят дали тялото му фунционира нормално. Загледа се в различните диаграми и очите ѝ се разшириха, виждайки честотата на разгневяване. Беше достатъчно високо, че човекът да може да получи удар.

-Хоупс, би ли ми обяснила какво се е случило? - от гласа на Кони капеше мед, което означаваше, че беше много, много разгневена.

Хоуп поклати глава и излезе от стаята, което остави Пейшънс като единствена жертва. Знаейки, че в момента може да изплаши и самият Господ, Кони се приближи внимателно до момичето, клекна пред нея, подпря се на коленете си и я потупа по ръката.

-Пейшънс, познаваме се от мноого време, знаеш, че няма да избеснея толкова лесно. Хайде, кажи ми какво е станало.

Хоуп се затича с все сила по коридорите. Отвори една синя врата и се спусна по стръмното стълбище. В главата ѝ звъняха алармени камбанки и докато тичаше по коридора се ослушваше за вик на ярост от горните етажи. Искаше ѝ се да може да лети или още по-добре  - да се скатае при майка си, докато гневът на Лилиан отмине. В следващият момент си спомни за Пейшънс и прехапа устни. Кони нямаше да ѝ направи нищо, нямаше да ѝ нанесе някакви телесни повреди, ако не броим временната загуба на слух. Господи, този коридор сякаш се удължаваше все повече и повече! В следващият момент се закова на място и пое дълбоко въздух. Удари я тежката миризма на тютюн или наргиле, или някоя от отровите, които Ейнджъл взимаше, за да се успокои. Затвори очи и притисна пръсти към слепоочията си. Отваряйки ги отново, се оказа в бледосиня стая, чиито очертания не се виждаха от напластения дим. Всъщност, ако не знаеше, че стаята е синя, щеше да предположи, че е бяла. От гъстия дим имаше късмет, че вижда и на два метра пред себе си. Огледа стаята и погледа ѝ фиксира дивана. На пода пред него седяха двама млади мъже и се заливаха от смях. Очевидно се смееха на нея. А тя се беше загрижила за тях. За кратко време обмисли възможността да ги остави на Кони и просто да се върне обратно горе, където да си догледа филма. Приближи се към двамата седнали на пода и ги изгледа от високо. Червената коса на Юрая, друг път ярка и забележима от далеч, сега изглеждаше розова, между дългите му, тънки пръсти се мъдреше ръчно свита цигара, на устните му най-нагло се беше настанила усмивка. За човек, който всеки момент можеше да умре, изглеждаше крайно спокоен. Ейнджъл от своя страна не му отсъпваше по красота. Тъмната му коса беше разрошена, лицето му се беше обтегнало в летаргична физиономия, между плътните му устни имаше цигара. Дяволи прикрити в телата на ангели. Хоуп се колебаеше между желанието да ги разтърси здравата и това да ги изрита.