The Good, The Bad And The Honest

~ Легенда за Гнева ~

Навярно ме познавате по-добре от всеки друг. Събуждам се от нищо и разразявам бури във вас. Карам ви да жадувате за кръв и битки както някогашните завоеватели. Изкарвам на яве най-лошата ви страна и я умножавам. Едновременно ме мразите и обичате. Желаете ме и искате никога да не сте ме опознавали. Аз съм нещо като онези вечери, когато се напивате до безпаметност, потрошавате един-два бара, извършвате многобройни глупости, а на другата сутрин се събуждате със зверско главоболие, нямате грам спомен от това, което сте правили и ви се ще изобщо да не се е случвало. Последното го казвам от личен опит. За да ме видите трябва да се вгледате в себе си, вгледайте се много внимателно. Някой от вас се опитват да ме контролират, други успяват. А сега погледнете пред вас, взрете се. Виждате ме в очите на всеки - прикрит, спотаен до най-тайните мисли и най-тежките преживявания. Навярно трябва да си извиете врата, за да ме погледнете. Но с крайчеца на окото си сте мяркали червената ми коса, разранените кокалчета на ръцете ми. Татуировките-белези. В съзнанието си сте виждали висока сянка, понякога засенчваща най-добрите ви намерения. Аз съм червената пелена, която пада пред очите ви, когато някой ви ядоса. Аз съм тази част от вас, от която всички се страхуват. Аз съм онази лудост, която ви често ви обзема и която всячески се опитвате да скриете. Аз съм Гневът. И съм тук, за да ви разкажа една легенда. Легенда за тези от моя вид. За да ме разберете по-добре. За да разберете себе си по-добре. Тук съм, за да ви разкажа легендата за Гнева.

Говори се, че някога Гневът нямал форма. Завеел ли леден вятър, повеели ли вихрушки нещо в номадските народи се изменяло, нещо прещраквало у северняците и желанието им за битки се усилвало. Казват, че дома на Гнева бил на Север, при викингите, където има битки и кръв, и желание за мъст. Където няма задръжки и изблиците на ярост не са странни и забранени, а напротив - приемали се като проява на мъжество. Една зима обаче му омръзнало да броди по земята като дух. Знаел обаче, че решението ще е трудно. Веднъж приемел ли човешка форма повече не можел да се върне обратно към природата. Виждал го бил вече достатъчно пъти. Дотегнало му било обаче хората да говорят за него, а да не го познават. Приписвали му само най-лоши черти, а никой не знаел, че доброто живеело и в него. Просто дълбоката му същност била по-друга, друго било тестото, от което бил замесен. В битките се раждал и умирал. От тях черпел енергия. И внезапно, насред една особено силна снежна буря, в центъра на малко скандинавско градче се появил мъж. Едър и широкоплещест като викингите с ледени, сини очи и коса по-руса от самото слънце, с тяло обсипано с белези. Хората го приели радушно. Не било неестествено странстващи пътници да търсят подслон в къщите им през лютата зима. Но никой не можел и да предположи какво всъщност са приютили в домовете си. Веднъж прекрачел ли прага на домовете им нещо се обърквало - хора се карали, деца спорели, мъже се биели, но никой не го възприемал като нещо странно. Разбрал Гневът, че в човешката си форма силите му се увеличавали и решил да броди сам по света, докато не се научи да се контролира. Като своите събратя и той събирал ученици по пътя си. Пребродил света, минал през различни страни и от там събирал все мъже и жени, достатъчно силни и смели, че да удържат напора на гнева в кръвта си. Най-дивите, най-безразсъдните идвали сами при него с молба да ги приеме. А той ги приемал радушно точно както хората някога приемали него в домовете си. Самият той не можел да има семейство заради първичната си същност, но неговите ученици можели и скоро станали твърде многобройни и забележими. И не само те, а и другите емоции. Събрали се Първичните и решили, че е време да отделят емоциите  от хората. Защото, веднъж попаднели ли под крилото на Първичен, хората губели човешкото в себе си. Възприемали способности от тях, но не губели душите си и все пак се различавали от хората. При тях била постоянно водеща главно една емоция, а и били почти безсмъртни. Решили Първичните да създадат няколко кралски фамилии, които да управляват останалите под името Съветът на Дожите. Навел глава Гневът и се замислил. Кое семейство трябвало да властва над другите? Дали най-силният? Или най-умният? А не бил ли най-гневливият правилния избор? Кого слушали хората, когато него го нямало? Решил да провери и измислил план. Превъплатил се на леден вятър  зафучал между хората си. Енергията пулсирала през въздуха, усилвала желанието за бой на хората. Внезапно сред настаналата суматоха се изправили двама едри мъже. Разпознал ги отдалеч Гневът. Познавал ги добре. Силни и могъщи воини били. Контролирали гнева си и винаги се биели рамо до рамо. И макар да не били кръвни братя се държали именно като такива.