-Лео спри,чакай,недей!-крещях през сълзи-Не го направих нарочно-щом го казах,той веднага извади от тънките колана си който беше от истинска кожа,черен,отпред с череп.Започна да ме удря с него колкото се може по-силно където му падне.
-Не си го направила нарочно,как ли пък не,затова сега си понасяш наказанието,кучка мръсна за нищо не ставаш!-хилейки се,гледайки ме с толкова много гняв,омраза....иска му се да умра,но колкото и да се опитва трудно ще стане дори да изглежда,че умирам.
Лео продължаваше да ме удря с кожения колан колкото се може по-силно.С всеки удар имам чувството,че някоя кост в тялото ми се чупи,да може да има не е изключено,но да се надявам,че ще са малки.Сълзите бадаха по лицето ми,не си усещах тялото абсолютно нищичко.Крещях с цяло гърло с мисълта някой да ме чуе,но явно на празно...Прекривах лицето си с ръце,плачейки вече нямах глас,молейки се някой да дойде и да ме спаси...Изведнъж всичко спря.Някой бе хванал ръката в която беше коланът,това беше той,той дойде...Избута Лео назад и той тупна на земята.Погледнах хубаво момчето,което бутна Лео,това не е Андо,а някакво непознато момче с леко оранжева коса,перфектно тяло,кой ли е това?!
-Как може да удряш така момиче,бе--въпросното момче креще на току-що изправения се Лео с такава ярост.
-Кой си ти бе,че се бъркаш аз какво правя и какво не?!-сви ръцете си в юмрук и тръгна да удря въпросното момче.
Момчето хвана ръцете на Лео и му удари няколко юмрука и той падна с окървено лице до мен.
Изпищях с останалият си глас и започнах да ридая още повече.Въпросното момче се доближи,вземе на ръце........
Дано да Ви е харесало до тук.
Съжалявам,че е кратко.
Казвайте в коментарите мненията си.Дори да са лошо пишете приемам критики ☺🤗🤗😇
YOU ARE READING
Heart/Сърце
FanfictionАли е едно обикновено момиче на 18 години,лесно се доверява,харесва да рисува и цени малките неща.Родителите и загинаха в пожар и само тя е оцеляла....Има само двама души в живота си,но скоро може да се увеличат....Миналото и е тежко...бой,лъжи,пред...
