Heart/Сърце

Глава 6

ГЛД
Жената отвори стаята,направи 6-7 крачки и вече беше до болничното легло.
Та жената е моята майка.Която ме остави с леля ми,когато бях на 12 години и трябваше да се оправям сам.След 4 години леля ми замина за Лондон с мъжат си.Остави ми апартамента в който съм сега.Много ми липсва.Грижеше се за мен много добре,все едно ми е майка,даже ме обичаше като такава.Вече бях на 16 и можех да почна работа.Сам се издържах,оправях се.намерих си приятели,които ме ценят.След като се съвзех от целият този стрес и като станах малко по-зрял потърсих майка си.Бях и звъннал по телефона за да я видя,но не ми вдигна.Написа ми съобщение.че не иска да има никаква връзка с мен.Има ново семейство.И мен напълно ме е забравила.Беше абсолютно категорична,че не иска да ме вижда или най-малкато да ме чува.
Дългата и черна коса е вързана на висока конка опашка,очите и са кяфави,красива усмивка и чипо носле.Стройна фигура все едно е модел.Черна и рокля,която полепва по тялото и.И токчета с които имам чувството,че ще падне всеки момент,сигурно едва ходи.За какво ли е дошла,нали уж не иска да има нищо общо с мен.Кой и е казал къде съм?
-Какво правиш тук.Какво ти е? - очите и шареха надолу нагоре,като скенер.
-Не ме питай какво ми е,ти какво правиш тук.Нали не искаш да не виждаш,а?Защо си дошла? - крещях и.Бях забравила за нея.Не ми е липсвала,колкото и ужасно да звучи,просто като ме остави от тогава не я имам за човек.
-После ще ти кажа за какво съм дошла.Сега ми кажи защо си тук и какво е станало?
-Няма какво да ти казвам не си никаква за мен! - бях напълно категоричен.
-Я не говори глупости,аз съм ти майка!
-Каква ти майка.Остави ме,малък да се оправям.Как не те е срам.трябва да се засрамиш от себе си. - тръгна да ме удари шамар.но ничея ръка я спря.
-Ти коя си?С какво право удряш Джимин? - крещеше толкова силно,че цялато болница я чу.
-Аз съм майката на Джимин,а ти коя си? - просължаваше да крещи.
-Аз съм му приятелка. - пусна и ръката - Извинявай те.
-Да трябва да се извиниш,не си ми никаква на мен. - злият и полед я поразяваше и Али леко се стаписа.
Докторът влезе в стаята и каза всички да излязат от стаята,защото щели да ми правят още изследвания.
-Докторе може ли момиче да остане само за 10 минути. - докторът погледна Али,а тя все още стои стаписана от крясъка на майка ми.
-Добре,но само за 10 минути,Джимин. - хубаво беше,че поне докторът ме познава и знае в каква ситуация се намирам вмомента.Познава ме от там,че почти всеки ден бях при него за превръзване на рани от бой.Да,като малък бях много лесно запалим и налитах на бой,но вече съм по-добре.
Всички излязоха от стаята освен Али.
-Али..- погледах я тревожно.
-Д-да - гласът и трепереше.
-Ела седни.
Притегли стола до леглото ми и седна.
-Виж това е майка ми.Е не точно.С нея сме в много лоши отношения.Не я имам за майка.
-Как така? - погледът и ме поразяваше с тези нейни очи от съжаление и загриженост.
-Не ми се говори сега за това,става ли?Друг път ще ти разкажа всичко.
-Добре.А ти как си?
-Добре благодарение на теб - усмихнах се.
Ръката и и беше сложена на леглото почти до моята.Щом и се усмихнах,хванах нейната ръка.Не знам защо,просто ейтака.Тя се осети и не се отдръпна,напротив стисна я както и аз нейната.
-Когато падна на пода,после и аз съм припаднала от гледката на цялата кръв.Моята приятелка ни намерила да лежим на пода и извикала линейка.
-Така ли?
-Мхм.Добре,че е била тя.Иначя,ако не беше тя можеше да умреш от загуба на кръв.- очите и се напълниха със сълзи.Стиснах и ръката по-силно.
-А ти как си,Али?
-Добре съм,просто от стреса който съм видяла и кръвта съм припаднала,това е.
-Добре,щом нищо ти няма.
Вратата се отвори.
-10-те минути минаха,време е за изслидванията ти Джимин.
-Да,добре.
Погледах Али право в очите.Целунах я за ръката и с мисълта,че всичко ще е наред,защото в очите и виждам че се тревожи и сигурно се обвинява себе си,че тя е виновна за състоянието ми сега.Щом устните и докоснаха нежната и кожа цялата изтръпна.
-Добре докторе - стана и излезе.
Докторът затвори врата.И седна на стола,където до преди малко стоеше Али.
-Виж Джимин.... - гледаше тревожно. - трябва да ти каза нещо,но не знам как..
-Какво? - стреснах се да не е нещо с Али и да не ми е казала за да не ме притеснява. - Нещо с Али ли е?Как е тя?Какво и е? - дъхът ми спря.
-Тя е добре,нищо и няма не се притеснявай.За теб става въпрос.
-Какво е,Алекс? (името на доктора)
-Тези изследвания са с връзка с това което ще ти кажа.
-Добре,казвай те не ме дръжте на тръни.
-Виж Джимин не се стряскай,но.........

ГТА
За какво ли си говорят?.Защо ще му правят изследвание?Нали е добре?Или има нещо,което не ми казват?
Стоях в стаята си и се чудя какво да правя от днес на татък с Лео,Джимин.За няма един-два дена всичко се обърна с краката нагоре.Хубаво,че Джени отиде да купи храна,че тази тук в болница не е хубава,а и няма кой да ми чете конско какво правя и че не трябваше да се забърквам с Лео.Целувката която Джимин ми сложи на ръката все едно още е там.Не спирам да мисля за него,колкото и тъпо да звучи.Само при мисълта за него сърцето ми спира,дъхът,устата ми пресъхва,крака ми омекват,главата ми се замайва.Как може да се влюба,ако мога да го кажа в почти непознато момче едва за 1-2 дена.Дали е възможно?!Или ме лъжи само,само да ме вкара в леглото си като всяко друго момче.Нее глупости,ако искаше щеше да го направи вечерта когато отидох при него.Той не е такъв.Няма как.Не е възможно.Дано изследванията да са добре.Сега какво ще правя с този Лео.Сигурно с Джени ще измислим нещо.Търпях го само,защото заплаши,че ще навреди на Джени.Само заради това не съм избягала още,но тя не знае,че той ще и наврвди,ако аз се махна.А разбере ли ще направи всичко възможно да се съглася и ше измисли нещо за да се оправи сама без да замесва мен,като се има предвид,че всичко с Лео е по моя вина.Тя беше права,че не трябва да се занимавам с него.Не я послушах и виж до къде стигнах.Дръжката на вратата се отвори.Показа се някакво мече.Голямо колкото човек и поради тази причина човека,който влезе не се виждаше от мечето което държи.Голямо,кафяво мече.Дъхът ми спря.Много исках такова.
-Кой е? - казах плахо.
- Аз съм.
- Ооо.............

ГТД
-Преди да ти кажа какво ти има..има две лоши новини.Едната в много лоша,а другата малко по-добра от първата,но и двете са лошо.Коя искаш да чуеш първо?
Замислих се - Най-лошата.
-Добре.Джимин положението ти е много зле ти трябва да...........

😊❤😊Надявам се да Ви е харесало до тук!! :)))❤😊❤
💋💋Ако има правописни грешки,извинете ме! 😊😊