Heart/Сърце

Глава 2:Любов от пръв поглед

Събудих се,лежах върху черен-кожен диват.Ухаеше на палачинки.Бързо се осъзнах и се чудя какво правя тук,какво е това място,изобщо къде съм?!Нищо не помня.Изведнъж чух някой да идва,погледнах и видях момче.
-Момче?!-казах изплашено.
-Оо значи си се събудила-усмихна се-Наяж се добре с палачинките.
Взех палачинките плахо.
-Мерси,но какво правя тук?!Ти кой си?!Какво е станало?!-гледах го втренчено,право в очите.
Момчето ме погледна учудено.
-Значи не помниш.Добре ще ти кажа.Стоях в апартамента си и чух някой да вика.Първо си мислех,че ми се причуло,но виковете продължаваха да се чуват и реших да проверя.Излязох от апартамента си и се запътих към твоя апартамент от където идваха виковете.Отворих врата и видях как те удряше с колана и се вбесих много.Какъв е той,че така да прави.И реших да ти помогна,на жена никога не се посяга.Щом го ударих и той падна.После те взех на ръце и те доведох в моят апартамент.Ти заспа веднага щом те сложих на дивана-гледаше ме разтревожено и някак си загрижено,което караше сърцето ми да прескача като лудо,какво ли ми става,до сега не е било така.!?Всичко което се случи вчера си го спомних щом момчето ми каза какво е станало.
-Много ти благодаря,че си ме чул и че ми помогна,ако не беше ти вече да бях в кома от бой-бузите ми станаха червени като домат и сведох поглед в черния килим.
-Няма защо-усмихна се-А ти как се казваш?!
Вдигнах глава и го погледнах-Алисън Маккол на кратко Али,а ти?
-Парк Джимин на кратко Джимин-подаде ми ръка за да се здрависаме.Вдигнах поглед,подадох си ръката и се здрависахме,още щом докосна ръката ми цялото ми тяло настръхна,сякаш ме удари ток,сърцето ми всеки момент ще изкочи.
-Трябва да тръгвам.Много благодаря,че ме спаси от Лео,така де момчето което ме биеше.
-Няма проблем-усмихна се-Когато си свободна,ако искаш идвай ми на гости-гледаше ме сякаш не иска да ме пусне.Започнах да се потя от притеснение от него.Оо облиза си устните,какви хубави устни,искам да ги вкуся,охх разтапям се.Осетих се,че съм се втренчила в него и той явно го е забелязал,защото ме гледаше леко очудено,Как няма.Сигурно си има приятелка.Ще си вика на ум,не трябваше да я спасявам сега ще си мисли,че си паднах по нея щом я видях.Сигурно вече иска да ме няма.

*ГТД (гледна точка на Джимин)*
Изобщо не исках да си тръгва.Как ще се върне при онзи мръсник.Тя е толкова сладка с тези очи,устни.Не искам да я пускам,но не съм никой,че да и казвам какво да прави.Само съм я спасил от онова момче.Хубавото е че живеем врата до врата и че ще я виждам.Но как може от един път да говоря така за нея та аз не я познавам,е знам само името ѝ.
Изяде няколко палачинки и стана от дивана.
-На къде е врата-ухили се.
-Насам-тръгнах на пред,тя ме последва.
-Тръгвам и ще ти идвам на гости-усмивката и изчезна,явно искаше да остане още.
-Добре си дошла Али-усмихнах се като идеот.