Heart/Сърце

Глава 3:Не бързай

ГТА

Джимин се надвесе над мен и ме погледна.
-Какво правиш?-стреснах се от действието му.
Стреснахме се и застамахме в седнало положение.Погледите ни се срещнаха.Дъхат ми спря за миг от погледа му.Потънах в очите му...все едно влизам в море и не мога да изляза.Но щом проговори и чух гласът му,ме извади от морето,тоест очите му.
-Исках да видя дали си заспала.
-Не съм.Не мога.
-Защо не можеш?
-Може би заради това,че Лео след малко би трябвало да се върне и знам какво следва,което никак не ми харесва.
-Дори да се върне,нищо няма да ти направи.Бъди спокойна.
-Глупости.Не искам да се бъркаш там където не трябва.
-Не,но като видях-закашли се-онази гледка....
-Виж не искам да звуча груба и да ме разбереш по грешно.Много съм ти благодарна,че ме спаси и сега че ме прие посред нощ.Просто съм от онези хора на които им харесва да се оправят сами,дори да им се предлага помощ.Още веднъж благодаря.Но не искам заради мен да се забъркаш с него.Той е опасен човек и е способен на всичко-гледаше ме право в устните,как говоря,личи си как се притеснява за мен,чуди се какво да ми каже.Да се надявам,че не съм го засегнала с думите ми.
-Виж никой не може да ми каже какво да правя,ако реша ще помогна на някой,ако не искам няма да му помагам.Никой не можа да ми казва какво да правя-очите му блещукат-Затова дори и да ми кажеш,че не ти трябва помощ,няма да те послушам и ще ти помогна.Искаш не искаш,ще ти помогна.Няма да те оставя на онзи мръстник.
Оххх,как ме гледа.Все едно съм му най-скъпото нещо на света.Тялото ми омекна.Главата ми се замай.Започнах да дишам тежко.Вътрешно не искам да ми помага,защото може да се забърка с какво ли не заради мен,та мен ме познава от едва 5-6 часа,не съм сигурна за часовете.Но се радвам,че ще ми помогне.
-Благодаря,многоо-усмихнах се като лапе,което току що си получи близалката.
-Мхм-усмихна се-Добре.Сега ми кажи какви са ви точно отношенията с Лео за да знам с какво да ти помогна.И преди малко спомена нещо,че той ще ти направи щом се върне.Какво е то?!
-Честно казано историята с него е много дълга...не знам от къде да почна..Ами пър-прекъсна ме.
-Виждам,че си изморена.Няма проблем ще ми разкажеш друг път.
-Охх,олекна ми.Мерси...сега не ми е до това.-доближи се,хвана ме за раменете и ме погледна грижовно.
-Да разбирам те,но поне ми кажи като се върне какво ще ти прави.(много искам да знам,ако не каже няма да мога да спя спокойно,поне само част ще ми каже,е да се надяваме).
-Мии....-оглеждах се-ще ме изнаси-прегърна ме,силно.Сълзите от очите ми започнаха да падат по бялата тениска която беше облечил.От сълзите ми тениската му започна леко да се навлажнява.
-Разбрах,не се притеснявай.Сега спри да плачеш.-говореше толкова грижовно.