Sexy Death2

12 глава"Не ме мрази"

-Ще ми простиш ли?-Кук погали бузата ми.

Продължавах да стоя загледана в стената без да му обръщам внимание.

-Съжалявам!-една сълза падна на рамото ми.

Бързо се изправих и го изгледах злобно, лицата ни бяха почти едно в друго.

-Направи ми това, а сега се извиняваш?-почти извиках.

Кук продължаваше да стои и да се взира в мен. Беше се подпрял на леглото ми с ръце и почти забиваше красивото си лице в мен.

-Не ме мрази!-погали бузата ми.

Възползвах се от момента и облегнах глава на дланта му. Очите ми се затвориха и вдишах аромата му.

-Прости ми!-прошепна и ме придърпа в прегръдките си.

Отпуснах се в обятията му и отново затворих очи. Исках да запечатам този миг така както си е сега. Съвърщен. Непокътнат. Исках да си остана така сгушена в него и да не го пускам.

-Съжалявам!-каза срещу косата ми.
-Повтори това няколко пъти.-надигнах глава и забих поглед в очите му.

Отново ме притисна към себе си без да ми даде отговор. Аз протегнах ръце и ги увих около него.

-Защо направи това?-казах.
-Исках те.-отвърна просто Джънгкук.
-Това не беше начина.-отдръпнах се от него, за да го погледна.
-Наистина съжалявам!-хвана лицето ми в дланите си.-Ще ми простиш ли?
-Ще си помисля.-усмихнах се.
-Мразиш ли ме?-видях тъгата в очите му.
-Не.-целунах го.

Отново. Пак. Искам още.

-Направи го пак.-една усмивка грейна на лицето му.

Давай. Хайде. Действай.

-Ти го направи.-срамежливо наведох глава.

Кук се усмихна и се доближи. Спря се на милиметър от устните ми и се подсмихнах.

-Кажи го.-каза.

Погледнах го плахо, за да срещна подлата му усмивка. Наведох засрамено глава и приплъзнах устните си до ухото му.

-Искам да усетя устните ти върху моите!-казах с пресипнал глас.

Устата ми присъхна. Усещах напрежението в стаята. Емоцията.

-Ще изпълня желанието ти!-засмя се.

Устните му намериха моите и бавно и внимателно ги обгърнаха. Езика му проникна в устата ми и се заигра с моя. Ръцете му се плъзнаха към ханша ми, придърпвайки ме в него, а моите-на гърдите му. Езиците ни се бореха за надмощие, докато телата ни се притискаха едно в друго.

Кук бавно се отдели от мен и ме погледна с красивите си очи.

-Почувства ли го?-прошепна.
-Кое?-притаих дъх.
-Това!-секунди по-късно той бе над мен и притискаше устните си в моите.

Едва намерих сили да се отделя от него. Толкова ми харесваше. Това как движеше устните си срещу моите, това как езика му не се отказваше да се бори за надмощие, това как настръхнах, когато пръстите му се озоваха на кожата ми.

-Е?-попита ме.
-А ти какво чувстваш?-опитвах да забавя отговора си.

Джънгкук погледна надолу и сложи ръка на сърцето си. После ме погледна и хвана ръката ми. Сложи я върху сърцето си и заговори с притихнал глас:

-Не питай мен. Питай него, защото аз не знам отговора.

Дишането ми се учести, устата ми присъхна, стомахът ме заболя.

-Сега ти ми кажи.-взе ръката ми в неговата и я целуна.
-Аз...не знам, Куки.-сведох глава и дръпнах ръката си.
-Бианка!-изскимтя и облегна чело на рамото ми.
-Трябва да ставаме.-отдръпнах се от него и станах.

Придълпах чаршаф, за да прикрия голото си тяло и се огледах за дрехите си. Кук се изправи и ме обърна към себе си. Чертите по лицето му бяха изкривени в гримаса на тъгата.

-Ти не го ли чувстваш?-гласът му се пречупи.

Изглеждаше толкова изтощен, немощен, съсипан. А аз се чувствах толкова гадно и объркано.

-Съжалявам, Куки!-почти проплаках.

Грабнах дрехите си и се скрих в банята. Тези чувства ме побъркваха!

А/Б
Ето я новата глава. Новогодишен подарък.

Сега, ако не съм била точна:МАЙНАТА МУ НА КВИНТ!

Не искам да обиждам феновете му, но аз самата много се дразня от него. За това и реших така бързо да направя финал на 1-ва книга. Исках да се отърва от него, просто не бях обмислила героя му и не се получи добре.

Мисля, че си обмислих добре героя на Кук и сега е момента да кажа(за тези, които не са разбрали):Бианка и Джънгкук се влюбват.

Надявам се да не засегна никой!Весели празници и приятна вечер!