Всичко бе тъмно. Непрогледна тъмнина. Аз говорех. Аз вървях. Аз пеех. Аз танцувах. Аз се понасях. Понасях се в чувството за свобода. Летях в неразгадаемата материална тъмнина. Усещах движенията. Чувах звуците. Оттърсвах се от безпокойството.
Гледката се проясни. Мракът се разцепи. Слънцето залезе. Аз паднах. Аз заспах.
-Бианка!-нечия ръка разтърсваше рамото ми, забивайки ноктите си в рамото ми-Бианка!
Бавно се обърнах и се надигнах. Разтърках очи, все още неможеща да се оттърся от тъмнината на съня.
-Оу, Джема, ти ли си била?-погледнах я и въздишах.
-Да, аз бях.-каза тя и ми подаде ръка.Аз я хванах, след което бях рязко дръпната нагоре. Замаях се за секудни, но бързо възвърнах равновесието си и стъпих на крака.
-Колко е часът?-измърморих.
-Рано сутринта е, но имам час с пациент и трябва да изляза. За това те събудих. Трябва да заключа апартамента, ти можеш да отдеш при брат ми и момчетата докато ти изкарам ключ за жилището ни.Жилището ни?Нашето жилище?Явно Джема бе започнала да ме приема наистина. Не мислех, че е сериозна като каза, че ще остана при нея. Но това означава, че трябва да започна работа, за да мога и аз да получавам средства. Не мога все да ползвам дрехите на Джема и храната и. Така добре си бях свикнала с SDE, а сега? Дори вече няма такова нещо като SDE!
-Добре. Няма да те бавя, обличам се и тръгвам.-казах.
Взех една, къса до средата на бедрата, дънчена поля и една прилепнала бяла блуза с V-образно деколте. Прекарах пръсти през косата си и сложих няколко щипчици. Нагазих в червените токчета на Джема и заприпках към вратата. Стремях се да съм възможно най-бърза, за да не бавя Джема.
-Искаш ли да те закарам в студиото на момчетата?-попита ме.
-Добре.-усмихнах се.По пътя си поговорихме, а аз и разказах, че ще си потърся работа. Не знам как ще стане тази работа!Аз съм в Корея, незнайно как и очаквам някой ей така да ме наеме на работа. Без документи и нищо? Мамка му, какво ще правя?Как ще се справя?
-Къде мислиш да кандидатстваш?-попита Джема.
-Не знам. Но ще е място, където говорят на английски очевидно.-усмихнах се нервно.Отворих вратата и бях почти излязла от нея, когато ръката на Джема се уви около китката ми.
VOCÊ ESTÁ LENDO
Sexy Death2
RomanceКЛИШЕ "по лична преченка" ТАЗИ КНИГА Е ПИСАНА НЕОСОБЕНО ОРИГИНАЛНО, ЧЕТЕТЕ НА СВОЙ ГРЪБ. КНИГАТА МОЖЕ ДА СЕ СЛЕДИ И ОТ ХОРА, КОИТО НЕ СА ЧЕЛИ ПЪРВАТА КНИГА. Бианка Калинс-Момиче, загърбило миналото, стремящо се да продължи напред.Невъзпитана и неопи...