Sexy Death2

13 глава"Бягство от реалността"

-Не знаех, че можеш да бъдеш толкова сладка!-Кук уви ръце около ханша ми и притисна устни към врата ми.

Погледнах отражението му в огледалото и се усмихнах. Той вдигна глава нагоре и погледите ни се сляха. Аз захапах устна, когато ръцете му преобладаха задните ми части. Изтръпнах от удоволствие и се обърнах към него.

-Какво правим в момента?-попитах го.

Усмивката му помръкна, вече не изглеждаше толкова щастлив и спокоен.

-Бягаме-притисна ме в себе си.
-От какво?
-От реалността-тежка въздишка излезе от устните му.

Не исках да повярвам, но Кук беше прав. Бягахме от реалността. Измъчвахме се взаимно. Аз си имах изгубената ми любов с Книнт, а Кук си има своите игри с Ви. Това, което ние тук правихме, каквото и да е то, бе една илюзия. Една лъжа. Нима това би могло да е истина?Аз и Джънгкук? Аз въобще...ох, толкова е объркващо! Въпростите заляха съзнанието ми като цунаме. Как се одовах тук, в Корея?Защо Кук и Ви си разменяха онези погледи и защо си мисля, че крояха нещо?Какво е станало с онези момичета, за които Джема ме предопреждаваше?Защо ми каза да се пазя от Ви и Джънгкук, толкова ли са лоши? Защо Куки ме преласти, за да спи с мен при полужение, че преди това доброволно бях спала с него? Защо имаше толкова много въпроси?А може пък има и още!

-Биа.

Погледнах Куки и го прегърнах отново. Той леко объркано ми отвърна и ме притисна в себе си. Да, шибана илюзия!

-Какво стана, Биа?-Куки внимателно ме отдели от себе си и нежно погали лицето ми.
-Замислих се за всичко.-признах.
-Всичко?
-Всичко.

Обърнах се към огледалото и закопчах последното копче от полата си.

-Никога не си ми разказвала за живота си-дойде до мен Кук.
-Познаваме се от няколко дни!-засмях се.
-Няколко прекрасни дни!

И двамата се засмяхме. Джънгкук дойде при мен и уви ръце около мен. Постави устни върху моите и плъзна ръце по бедрата ми.

Отново шибана илюзия!

Почувствах се отново жива, отново на мястото си. Отново почувствах щастие и сигурност. Отново почувствах утеха у някого.

Шибана илюзия!

Но това бе факт. Аз се чувствах в правилните ръце. Чувствах, че щастието отново може да ме споходи. Имаше шанс, нали?