Sexy Death2

14 глава"Обичам те"

Влязох в хотела и се качих на етажа на стаята ми. Отворих вратата, но...мамка му, беше заключена!

-Ама естествено, Джема е на работа, а аз нямам ключ за стаята. Само да не бях толкова разсеяна и този...този шибан Джънгкук!Как му позволих да си играе така с мен?-ударих се демонстративно по челото-Защо по дяволите си говоря сама?
-Тогава поговори с мен.

Обърнах се и видях Кук да се приближава до мен. Ах, каква изненада!

-Биа, моля те дай ми шанс да ти обясня!-помоли ми се и ме хвана за ръцете.
-Аз не давам шансове. Научих се, че само страдам от това.-махнах ръцете му от себе си.
-Виж, не знам какво си преживяла, но...искам да разбера, да те опозная. Моля те позволи ми!

Изглеждаше толкова тъжен или се преструваше?Боже, беше толкова убедителен!

-Куки, ти си игра с мен и чувствата ми.-изненадах се колко суров бе гласът ми.

Джънгкук изглеждаше зле. Всеки момент щеше да ревне.

-Аз наистина те...аз..искам да кажа...тоест чувствам...
-Говори свързано!-изкрещях.

Сякаш ме хващаше истерия. Напълно се побърквах. Това всичко се повтаряше. Болката. Страха. Предателството.

-Искам да ти кажа, че...
-Куки!-беше прекъснат от Ви.

Джънгкук се обърна към Ви. Той обхвана врата на Кук и...какво по дяволите?!Ви...той...те?Какво мамка му?

-Биа, нека да ти обясня?-сълзите се стекоха по очите на Кук.
-Изчезни!-избухнах в плач и побяхнах.

Джънгкук тръгна след мен, а аз тичах с всички сили. Не знаех къде отивам, но исках да изчезна от лицето на земята. Всичко се случваше толкова бързо. До онзи ден обичах Квинт, сега се озовах в Корея някакси и започнах да си падам по тази гейска откачалка!

-Биа, моля те спри!-Кук ме хвана в прегръдките си.

Нямах сили вече да се боря. Отпуснах се в прегръдките му и заплаках. Не ми пукаше, че се унижавах по този начин, не ми пукаше, че продължавах да обичам грешните хора, не ми пукаше, че съм на публично място в парка. Не ми пукаше, защото това отново бе една илюзия. Една измислица, една лъжа. Отново влязох в моя безкраен измислен свят и не исках да излизам. Просто не ми се излизаше. Исках да си остана така в прегръдките на Кук и да не го пускам. Исках вечно да не ми пука за нищо, само за него...за нас. Е това ли беше?Любов, отново ли се влюбих?