Sexy Death2

22 глава"Лесното е най-трудно"

-Хей хора, какво ще правим?-попитах и се залюлях на петите си.

Стояхме така смълчани в стаята на Кук и се зяпахме като последните хора на планетата.

-Хайде на направим нещо заедно-предложи Кук.-Искам дватата от тримата ми любими хора да се разбират.

Погледнах го глупаво:

-Кой е третият?
-Джема-усмихна ми се глупаво Кук.
-Ох, боже!-Ви извъртя очи и се усмихна.

Напрежението помежду ни започна да се топи.

-Хайде да извикаме другите?предложи Ви.
-Окей, отивам да звънна!

Джънгкук излезе от стаята, набирайки някой от момчетата.

Ви убели щастливата си усмивка и лицето му се изкриви в така познатата злобна гримаса. Изправи се и се приближи до мен.

-Не си въобразявай, че сме приятели, нищо не се променило!-изсъска.

Преглътнах тежко, но на лицето ми се появи сериозно изражение.

-Аз знаех, че лъжеш-казах му.-Не съм от хората, които можеш да измамиш лесно!
-Но Джънгкук е-усмихна се мазно Ви.
-Не можеш да ме настроиш срещу него!

Не че се опитваше да го прави, но ако това бе един от вариянтите му, то нека знаеше, че съм непреклонна.

-Но мога да настроя него срещу теб!-усмихна ми се и се приближи до мен.

Притисна ме в стената. Имаше само няколко сантиметра по между ни. Можех да усетя дъха му.

-Искаш ли да разбереш как?-сложи ръце на канша ми.
-Какво правиш?!-опитах се да го разкарам от себе си, но той бе по-силен от мен.

Бравата започна да се мърда.

-Ето сега-усмихна се.

Докато вратата се отвори устните на Ви вече бяха върху моите. Опитвах се да махна ръцете му, но се опасявах, че така изглежда все едно съм го хванала. Не позволявах езикът на Ви да влезе в устата ми, но той заби ноктите си в тялото ми, което ме накара да изстена от болка, позволявайки му да си навре гадния език в устата ми. Всичко беше срещу мен. Бонтуването ми изглеждаше като натискане.

-Биа...

Гласът на Куки беше тих и немощен, опитващ се да прикрие болката си.

Ви ме пусна като се правеше, че гледа виновно в пода. Понечих да се приближа до Кук, но той рязко се отдръпна гледайки ме ядно.

-Не е за вярване-прошепна.

Макар да се опитваше да скрива емоциите си, онази частица от мен, която за последната седмица успя да опознае този мъж, реши да срути отблъскващата я стена.

Болката се четеше ясно в гласа му, колкото и тихо да се опитваше да говори.

-Куки, нека ти обясня!Изобщо не е това, което изглежда!-направих жалък опит да го докосна.

Макар толкова близо той бе толкова дълеч. Чувствах, че мужду нас има милиарди километри и Кук бе така недостижим.

Това ли бе любовта му?Една малка сценка и той повярва, че всичко между нас е лъжа?

-За две секунди да изляза и гаджето ми се натиска с най-добрия ми приятел?-болката беше заменена с отвращение.
-Не е вярно, Ви ме целуна, аз нямам нищо общо!-хванах Джънгкук за раменете.-Повярвай ми, той те лъже за всичко, не му вярвай!

Чернокосото момче бавно се отскубна от мен.

-Вече не знам на кого да вярвам.

След тези думи просто напусна стаята. Обърнах се към Ви, който се усмихваше зловещо.

-Винаги постигам това, което искам!-прехапа устната си.-Между другото имаш сладки устни.
-Майната ти!-изкрещях му и избягах.

Тръгнах подир Кук, надявайки се, че случилото се преди минути ще се изясни по най-безопасния начин.

Всяка загадка се криеше под някой дебел слой тъмнина. Нужно бе само да светнеш фенерче, за да прогониш мрака, но труднто е да светнеш фенерчето. Понякога най-лесните неща се оказват най-трудни, а най-лесните думи се оказват най-сложни за изричане.

А/Б
Хей, забавих се с главата знам, съжалявам. Нямам оправдание, просто ме мързеше да я довърша.

Изразете мнение в коментарите ще се развам да видя какво мислите за развитието на нещата.

Извинявам се, ако има грешки. По принцип винаги си редактирам главите преди да ги кача, но все има да пропусна по някоя грешка.

Лека вечер!