Гледачът на кучета

Част 9

Кихьон не можеше да си намери място. Ръцете го сърбяха да позвъни на Уонхо, но не беше достатъчно сигурен. Мислеше си, че ще му досажда или нещо подобно. Реши да му даде малко време.

Докато обикаляше стаята си нервно, лаптопът му зазвъня.
Седна пред бюрото, отвори капака и прие обаждането.
- Знаеш ли, че не си ми се обаждал от дълго време? – попита Мина малко ядосано. – Липсваш ми.
- Съжалявам. – Кихьон сложи ръце пред себе си, сякаш се моли на Господ.
- Да нямаш някакви проблеми? – Мина намести по-добре камерата си.
- Не. – Кихьон се замисли. – Всъщност да.
- Какъв? Данъчните? – Мина се засмя.
- Знаеш, че съм примерен гражданин. – Кихьон навири показалец гордо.
- Хората се променят. – сви рамене тя.
- Не и аз. Като заговорихме за промени, да не си се подстригала? – той посочи към косата й.
- О, да. Харесва ли ти? – Мина прокара пръсти през косата си; изглеждаше сравнително по-къса.
- Хубава е, но защо?
- Реших го спонтанно. – отвърна тя.
- Отива ти.
Мина кимна.
- Кажи сега твоят проблем.
Кихьон си пое дълбоко въздух.
- Помниш ли, че ти говорих за едно момче? Беше преди време и може да си забравила.
- Помня. – потвърди тя.
- Добре. Та, това момче... Мисля, че имам проблем с него.
- Оказа се мутра ли? – Мина вдигна чаша с вода към устните си.
- Не, не. – размаха ръце Кихьон. – Просто... Не знам как да го кажа. Май започвам да го харесвам.
- Наистина ли? Това е супер. – Мина вдигна палци във въздуха.
- И нямаш нищо против? – повдигна вежди той.
- Разбира се, че нямам. Извинявай, Кихьон, но трябва да тръгвам.
- Ще се чуем по-късно.
Тя кимна, прати му въздушна целувка и затвори.

Кихьон се облегна назад в стола си. Изключително много му олекна. В последно време усещаше някакво зараждащо се напрежение в слепоочието си, което сега започна да се разсейва.

Отново си помисли за Уонхо и несъзнателно се усмихна.

Не беше сигурен в себе си, нито в другият. Мина наистина изглеждаше сякаш няма нищо против. В последно време малко се бяха отчуждили, но на него това не му пречеше. Знаеше, че тя живее добре и се издържа сама.

Беше й оставил апартамента си, преди да замине. Предвидливо не го бе продал. Нямаше защо да се тревожи за нея.

Проблемът, който го притесняваше, беше Уонхо.

Напоследък изпитваше доста голямо привличане към него. Сякаш беше метал, а Кихьон бе магнит: приканваше го към себе си все по-силно.

Отпусна ръце от двете си страни и се загледа в тавана. Трябваше да го боядиса още в началото, сега нямаше такова време.