Гледачът на кучета

Част 13

По-късно същият ден, когато Кихьон се приведе в малко по-приличен вид, получи съобщение. Не се изненада особено, когато видя, че е от шефа му. Обясняваше как нямаше желанието да го прави, но се налагаше да го уволни, иначе би оставил неизтриваемо петно върху репутацията на клуба му. Но разбира се, шефът му беше лицемер от класа и Кихьон даже остана донякъде доволен. Но сега се загнезди проблема да си търси нова работа. 

Уонхо го чакаше на дивана в хола, а Мина се беше качила при него и го буташе с муцуна. Той се опитваше да я бутне, но лабрадорът остана непоклатим.

Кихьон включи телефона си.

- Уонхо, обърни се за малко. – каза му той.
- Какво има? – момчето извърна глава към него.
- Усмивка. – Кихьон се ухили и в същото време го снима.
- Стига де. Дай да видя. – Уонхо изпъна врат, но Кихьон беше прекалено далеч.
- Ето. – той се премести на дивана до Уонхо и му показа снимката.
- Ужас. – зяпна Уонхо.
- Как ще е ужас? Даже ще си я сложа на заключен екран. – Кихьон се заровичка в телефона и след миг му показа екрана си.
- Престани де. – засмя се Уонхо, който продължаваше да гали Мина.

- Съжалявам за... вчера. – промърмори Уонхо след малко.
- Защо се извиняваш? Ти не си виновен.
- Виновен съм.
Кихьон го погледна объркано.

Уонхо не смееше да обърне очи към него. Наистина се чувстваше ужасно.
- Ако не бях дошъл това нямаше да стане и сега нямаше да се налага да си търсиш нова работа. – Уонхо кръстоса крака на дивана.
- От къде знаеш, че съм уволнен?
- Предположих. – усмихна се вяло. – Съжалявам, Кихьон.

Червенокосото момче обхвана брадичката му с два пръста и обърна главата му към себе си.
- За нищо на света не бих поставил работата си пред теб. И определено никога не бих позволил някой да те опипва безнаказано. Така че майната му. Нали? – усмихна му се окуражително.
- Но...
- Няма ''но''. Ти си по-важен за мен от някаква си тъпа работа.
- Не е само това. – неспокойно каза Уонхо.
- Какво друго има?
- Прекара цяла нощ в ареста заради мен. – Уонхо го погледна виновно.
- Бих останал една година, а не една нощ заради теб.
- Това е прекалено. – намръщи се Уонхо.
Кихьон се засмя.
- Не мисля така.
След което го целуна. Мина разбра, че е излишна и слезе от дивана, като си легна в другия край на стаята.

Уонхо отвърна на целувката му.

Беше толкова смело от страна на Кихьон. Бе се сбил заради него, прекара една дълга нощ в ареста заради него. Бе го защитил.

Това наистина дълбоко трогна Уонхо. И той реши, че е правилно да даде на Кихьон онова, което искаше.

Кихьон задълбочи целувката и го принуди да се облегне назад. Застана над него и го прикова към дивана.
Уонхо усети езика му в устата си. Някак си измъкна ръцете си изпод тялото му и ги уви около врата му.

Кихьон разтвори още повече устни, сякаш искаше да го погълне.
На Уонхо му харесваше. За втори път Кихьон го целуваше по този начин и, Господи, беше божествено.

Кихьон се отдели от него, само за секунда. И двамата дишаха учестено, и двамата се възбуждаха бързо.
- Кихьон... - измърмори Уонхо едва.   

*******************************************

Този път по-малко, като за наказание. ;дд Изобщо някой да го следи това нещо? Или? :ДД