Гледачът на кучета

Част 21

Уонхо го остави по-самотен от всякога. Очите на Кихьон се насълзиха, отказваше да го приеме. Знаеше, че има вина за случилото се с Уонхо, но това, което той правеше, беше прекалено жестоко.

Вдигна очи, погледът му беше замъглен. Уонхо вървеше с бавни и уморени крачки, отдалечаваше се от него.

Не.

Не биваше да го допуска.

Не можеше да го остави да си иде.

Трябваше да направи нещо, иначе щеше да го изгуби завинаги.
Не искаше живот без Уонхо. Нямаше да издържи, ако не го вижда всеки ден, ако не го чувства до себе си във всеки миг.

Краката му сами затичаха и скоро той го настигна. Прегърна го в гръб, като едва не го събори на земята.
- Не си тръгвай, Уонхо. – примоли се Кихьон. – Моля те.
- Кихьон, не прави нещата по-трудни, отколкото са...
- Казваш, че вината за всичко е моя. Че аз съм те наранил. Ами ти? Ти в момента не ме ли нараняваш?
- Престани...
- Няма. Кажи ми. В момента ти какво правиш? Тръгваш си и ме оставяш, както са постъпили с теб. Отмъщение ли искаш?!
- Не...
- Тогава защо? Защо искаш да ми причиниш това? – Кихьон го обърна към себе си. – Без значение какво ми казваш, аз те обичам.
- Кихьон...
- Думите ти ме нараняват, но не ми пречат да те обичам. – Кихьон обхвана лицето му в ръцете си. – Майната му на всичко, Уонхо, обичам те.

Целуна го. Първоначално Уонхо се възпротиви. Блъскаше го и го хапеше, но Кихьон не се отказа. Накрая Уонхо се предаде. Не му отвърна, но и не избяга.

Кихьон го целуваше настойчиво. Искаше да разтопи гнева в него, да го накара да повярва в любовта му. Толкова много съжаляваше за всичко, че сърцето му се късаше.

Отдели се от него, за да си поеме глътка въздух.
- Не си играй с мен, Кихьон... - чу да казва.

Звучеше толкова тъжен, наранен. Точно както в началото на запознанството им.
Искаше да изгради всичко отново. Да затвори раните му, както бе направил първият път, но този път по-здраво.
- Не е игра. – Кихьон отново го целуна.
Уонхо хвана ръцете му и се опита да го избута, но не можа. Кихьон беше по-силен, беше толкова упорит.
Накрая се предаде и в същия момент Кихьон плъзна ръце около кръста му.

Придърпа го към себе си, целувайки го с толкова много страст, че краката му се подкосиха.
Отдели се от него, когато вече не можеше да диша и опря чело в неговото.
- Вярваш ли ми? – попита Кихьон.

Уонхо не отговори. Всичко в него крещеше да се махне, да каже, че не му вярва повече и да стои далеч от него, но само една едничка малка частица в сърцето му му нашепваше да не го прави. Казваше му, че така ще го нарани, а не искаше това.

Защо трябваше да е толкова трудно.
''Просто кажи да или не.'' – заповяда си Уонхо.
Но вътрешният му конфликт не спираше.
Щеше да се побърка.   

**************************************

Днес беше ужасен ден. :')