Гледачът на кучета

Част 14

  Другото момче вдигна очи към неговите. Гледаше го толкова молещо, отчаяно.
- За бога, Уонхо. – простена Кихьон и се изправи.

За един момент Уонхо се зачуди какво става. Кихьон хвана ръката му и го издърпа от дивана.
- Какво правиш? – попита Уонхо.
Кихьон го притисна към себе си.
- Увий крака около мен. – каза му той.
- Какво?
- Довери ми се.
Уонхо направи каквото се искаше от него. Кихьон го хвана здраво за задната част на бедрата и тръгна с него към стаята си. За малко да се блъсне в рамката на вратата, но се дръпна навреме.

Постави го нежно върху леглото и застана над него.

Беше късен следобед, но слънцето все още беше силно. Слаба светлина нахлуваше през прозореца в стаята, но не им трябваше.

Изведнъж Уонхо си спомни за Мина.

Предишната му връзка се беше оказала пълен фарс и той бе страдал дълго време. Зачуди се дали ако сега започне нова връзка, няма да се случи същото.
Харесваше Кихьон и то много. Ценеше го и му беше благодарен за всичко, което бе сторил за него до сега.
Но съмнението му остана. Мина отново изникна в съзнанието му, но вече не го болеше от спомените за нея. Надяваше се да е добре някъде там и да не бе преживял целия този ад за нищо.

Всичките му съмнения и страхове се изпариха, когато ръката на Кихьон погали корема му.
Тези така сигурни и силни ръце го докосваха с толкова голяма нежност и обич, че Уонхо потръпна. Чувстваше се в безопасност. Нямаше шанс да бъде толкова дълбоко наранен отново. Знаеше, че Кихьон нямаше да му причини болка.
Уонхо придърпа главата му към себе си и го целуна силно, взимайки инициативата. Кихьон го остави да прави каквото пожелае.
- Този път и да ме молиш, няма да спра. – каза Кихьон. Гласът му бе дрезгав и дълбок, пълен с възбуда.

Уонхо само му кимна в отговор и отметна глава назад, когато Кихьон се заигра с адамовата му ябълка, давайки му повече достъп.

След това сякаш времето спря.

Всичко случващо се все едно бе на забавен кадър.

Главата на Уонхо се замая и черни петна избиха пред очите му. Единственото, на което можеше да се довери бяха чувствата и сетивата.
Кихьон изхлузи тениската му през главата и я запрати някъде зад себе си. Същото стори и със своята.

Целуна гърдите му и заслиза надолу. Достигна копчето на дънките му и с едно движение на пръстите го разкопча. Издърпа ги и ги събу, също запращайки ги някъде на пода. Изхлузи и своите и го погледна право в очите.
Уонхо отвърна на погледа му и видя похотта и блясъка в очите му.
Кихьон подпъхна ръка под ластика на боксерките му и ги свали бавно, съвсем бавно надолу. Изпиваше тялото му с очите си, задъхваше се само докато го гледаше. Съмняваше се да успее да се владее още дълго.
- Уонхо... - каза той с натежал глас и потърка нос в бузата му.
- К-какво? – едва успя да отвърне Уонхо. Възбудата му беше толкова силна, че не можеше да мисли за нищо и му беше трудно да се съсредоточи.
- Прекрасен си. – Кихьон затаи дъх.
Уонхо не знаеше какво да му каже. Топка беше заседнала в гърлото му и му пречеше да говори.

След това всичко му мина като в мъгла. Усещаше само ръцете му върху кожата си, шептенето на устните му в ухото си и всичките ласки, с които го даряваше.

Усети прилив на адреналин, когато Кихьон го изпълни изцяло. Никога до сега не се бе чувствал по-цял. Всичките му мисли, чувства, страхове се събраха в едно и той реши да ги повери на Кихьон. Даде му всичко, което има.

Кихьон го запълваше, освобождаваше го и отново навлизаше в него. Чувстваше се прекрасно. Уонхо беше в ръцете му, отвръщаше на чувствата му и за това кратко време, те станаха едно цяло. Това беше предостатъчно за Кихьон. Той беше щастлив.

Тялото му беше потно и лепнеше, отвсякъде гореше и чувствата му бяха изключително силни. Кожата му навсякъде беше прекалено чувствителна и когато Уонхо заби нокти в гърба му, нямаше какво да направи и стон излезе от устните му.

Времето им заедно му се стори безкрайно. Не искаше нищо от това да приключва. Беше прекалено хубаво, за да спре някога.

Двамата достигнаха върха едновременно, чувството беше прекрасно.
Кихьон излезе внимателно от него и се отпусна на леглото на лявата му страна. И двамата дишаха ускорено, бяха изтощени.

Известно време никой не проговори. Въздухът беше тежък, изпълнен с твърде много неизказани неща.
Когато Кихьон възстанови малко дишането си, се извърна към Уонхо.

Целуна го дълбоко и всичко между тях отново стана живо. Щом се отдели от него, го погледна в очите.
Погледът на Уонхо беше все още зареян някъде и той не беше тук. Още не бе излязъл от магията им.
- Уонхо. – повика го Кихьон.
Момчето обърна очи към него.
- Обичам те.

  Всичко в Уонхо се стопи. 

Само от колко време не беше чувал тези думи. От колко време не усещаше сърцето си да бие за някой друг.

Беше приятно, да.

Топлина се разля по тялото му и той се почувства напълно спокоен. Светът му отново се подреди, всичко си беше по местата.

Уонхо не каза нищо. Придърпа го в прегръдките си и не го пусна дълго време.   

********************************

Хайдее, пак. :ДД Съжалявам, бях забравила да кача просто. -.- 

Не забравяйте да гласувате и да споделите мнение. :3 

Благодаря на тези, които я следят. Ще се опитам да ъпдейтна и другите истории скоро. ♥