Гледачът на кучета

Част 10

 Отначало само допря устни до неговите, но след миг стана малко по-уверен. Не беше сигурен в реакцията на другия, имаше много за губене, но искаше да го направи. Отдавна искаше да го направи.

До сега се бе въздържал, искаше разрешение от Уонхо. Но не можеше да чака повече. Знаеше, че навлиза прекалено рязко в това, но нямаше друг начин.

Уонхо не даде признаци на съпротива.

Кихьон плъзна едната си ръка към тила му, а с другата обхвана по-добре бузата му.

Стана по-смел.

Раздвижи устни върху неговите. Създаде бавно темпо и съвсем бавно изгради една друга реалност, само тяхна.

Искаше да му каже.

О, само как искаше да му каже.

Искаше да му сподели колко време бе прекарал в мисли за него. Тревогите си за него. Искаше да му каже колко много го харесваше. Искаше да му каже колко го заболя, когато реши, че е спал с друг.

С целувката си му казваше всичко това.

Тя стана по-дълбока, по-чувствена и по-истинска, отколкото му се искаше. Но му харесваше. Устните му пламтяха, гърдите го боляха, главата му пулсираше.
Беше затворил очи. Не искаше да го гледа. Не искаше да вижда изпълненият му с изненада поглед. Може би беше отвратен. Кихьон не знаеше. Не искаше и да знае.
Ръцете му трепереха и той впи пръсти в косата му.
Стана още по-уверен и задълбочи целувката.

Уонхо се чудеше дали това не е някое от поредните му странни състояния.

Но ако беше нямаше да го целува по устните.

Нали?

Никога не го беше правил.

Но сега... Сега беше толкова истинско, че Уонхо не можа да повярва на сетивата си.

Затвори очи, отвърна му. Усети как се изчервява.

Ръцете му седяха сковано от двете страни на тялото му, не знаеше какво да прави с тях. Не му се струваше редно да разваля всичко, като се размърда.

Кихьон наклони леко главата си, продължавайки да го целува все така дълбоко. Никой до сега не го беше целувал така.

Абсолютно никой.

Уонхо усети как сърцето му забързва, как стомаха му се стяга.
Усещаше топлината, която извираше от тялото му, чувствата му, всичко. Сякаш никога не бе свързан с някой друг толкова силно.

Кихьон се отдели от него. Вътрешно Уонхо възнегодува.
Лицето на Кихьон беше толкова близо до неговото, все още горещо и силно.

Уонхо се престраши да отвори очи. Устните му туптяха, кожата му пареше на местата, където го бе докоснал Кихьон.

Уонхо му беше отвърнал. Кихьон мислеше, че ще полети до седмото небе, ако в момента чувствата му не бяха толкова силни.

Отвори очи и срещна зачервеното му лице. Дишането и на двамата беше ускорено.
- Кихьон, ако това е поредното ти странно настроение, недей да...
- Не е. – побърза да отговори Кихьон.

Уонхо го погледна. Почти отчаяно. Беше го налегнало някакво странно чувство. Отпусна се. Но мускулите му бяха напрегнати в същото време. Не можеше да си намери място. Гледаше го право в очите. Несъзнателно смъкна погледа си към устните му.

Кихьон нямаше как да не забележи.

- Този път ще ти поискам разрешение. – каза Кихьон.
- Какво?
- Може ли да те целуна?
Уонхо само подръпна тениската му към себе си.
Кихьон прие това като положителен отговор и отново го целуна.