Chained soul

Глава 4

Събудих се до Зед. Той още спеше. Беше като голямо бебе. Тази нощ нямах кошмари. Разбира се че нямах. Спах до брат си. Беше рано, а той също не беше спал много миналата вечер, затова станах и го оставих да се наспи.
В кухнята беше само прислужницата, която идваше от време на време. Тя ми направи закуската, защото явно всички си мислеха че нищо не мога да правя. Или просто ме лигавеха. Единственето момиче след 4 момчета. Не им е било лесно. Първо Джонатан, после Максим, Джеймс и накрая Зед и аз. Поне добре че не сме повече, че в нас съвсем щеше да е лудница. Единственото спокойно време е рано сутринта, защото всички са поспаланковци. Освен мен. Днес след училище мама ще ме влачи да ми взима рокля за бала. Поне добре че е петък и няма да трябва да ходя на училище на другия ден.
Станах от плота. Пожелах на прислужницата приятен ден и тръгнах към стаята си. Имам да пиша домашни. След като снощи ме мързеше, трябва да ги напиша сега.
Бях готова за половин час. Реших да посвиря на пианото. То беше близо до стаята на мама и татко. Сложиха го там, за да свиря когато искам. Без ограничения и без да будя никого, освен тях, но те казаха че звукът от пияното ги успокоявал че съм там. Че не съм изчезнала отново. Но това е дълга история, която не искам да си спомням точно сега, затова седнах пред музикалния инструмент. Натиснах първия клавиш, после следващия, и по следващия, и постепенно се изгубих в звука на музиката.
~-~-~-~-~-~-~-~
Не знам колко врме е минало от както бях пред пианото, но усетих някой да ме наблюдава зад гърба ми. Обърнах се и видях Макс. Беше висок, с тъмно руса коса и сиви като пушек очи. Беше се усмихнал и се подпираше на рамката на вратата. Дали го бях събудила? Той не ставаше рано, защото беше последна година в училище и почти не ходеше.
- Съжалявам че те събудих, Макс - казах аз със състрадание в очите. Той продължаваше да се усмихва. Въобще не изглеждаше ядосан.
- Няма проблем Еф. Понякога трябва да ставам и по-рано, а и се радвам отново да слушам свиренето ти. Закуси ли вече?
- Да, станах отдавна и Джена ми направи закуска.
- Тогава ще дойдеш ли да ми правиш компания докато закуся?
- Разбира се - казах докато затварях пианото.
Слезнахме в кухнята, но не бяхме сами. Джем и Зед вече бяха на плота и ядяха закуската си. Седнахме до тях и аз си налях чаша портокалов сок. Явно те не ме бяха чули че свиря. Хубаво. Поговорихме си за бала на баба и кой ще бъде там.
- Сигурно и Ребека ще бъде там. - подсмихна ми се Джеймс. Знаеше че не я харесвам, както и че тя не ме харесва.
- И аз какво очакваш да направя? - заядох се аз.
- Добре бебета, успокойте се - захили ни се Макс, когото никой не го интересуваше. Не се дразнеше от почти нищо. Все едно не му пука дали света ще избухне или къщата ще се срути. На него му беше все тая.
- Добре, добре спирам. Разбира се ще взема и Уил с мен. Както винаги. - отново ме погледна в очите. Какво искаше да намекне?
- Какъв ти е проблема толкова рано сутрината, Джеймс? - викнах му аз. Вече бях бясна. - Какво като ще взимаш Уилиам? Ти винаги го водиш навсякъде с теб! Като домашен любимец ти е! Защо тогава намесваш и мен в това?
Всички ме погледнаха учудено.
- Аз ли съм единствената която не разбира какво става?
- Уил... - започана Макс, но Джем го прекъсна.
- Нека сама разбере.
Омръзна ми. Скочих от високия стол и се отправих към стаята си. Влетях със замах и се отправих към гардероба. Извадих един клин и го обух. Мразя клиниве, но не исках да се преобувам за физическото в училище. Отидох в стаята на Зед и взех една от неговите тениски и един суичър с качулка. Беше по-висок от мен с една глава и имаше по-големи дрехи, затова много често му ги взимах. Както и на всички останали, но сега бях ядосана и не исках да се разхождам по другите стаи. Натъпках учебниците си в чантата и обух сивите си кецове.
Днешния ден не започна добре, а сега трябваше и да излизам. Зед се върна в стаята си. Облече си набързо един анцуг, тениска и суичър. Приготви си нещата и тръгнахме към колата. Джоунс ни чакаше както винаги.
Първите два часа бяха физическо. Първо загрявка, после 10 обиколки на училището, което беше с размерите на Белият дом и накрая мач по волейбол. Поне щях да излея гнева си от тази сутрин някъде.
Трети и четвъти час - математика. Отново бях до Ейдриън, който отново смърдеше на магазин за парфюми, особено след физическото. Трудно се преживява, но поне учителката по литература ни позволяваше да седнем до когото искаме. До мен седеше единственото момиче в цялото училище, което понасях. Казваше се Ема и беше ниско, слабо момиче със светло-кафява коса и кафяви очи. Беше по-ниска дори от мен, аз бях 1,65. Понякога ме заговаряше и аз не исках да бъда груба с единствения свестен човек в това училище, затова си говорех с нея. Не знам дали ми беше приятелка. Аз нямах такива. Но мисля, че Зед я харесва. Постоянно се черви пред нея.
В междучасието между двата часа реших да пробвам нещо, което нямаше да му хареса. Викнах го при нас, за да си говорим тримата.
- Хей, Ема ти разбираш ли от рокли? - започнах аз и Зед пребледня до мен. Беше се сетил за какво говоря.
- Амм...малко. Аз харесвам роклите. - отговори тя срамежливо.
- Защото днес ще ходя с майка ми да си избирам и се чудех дали имаш свободно време и можеш да дойдеш. Честно казано аз нищо не разбирам, а ако оставя майка ми да ми избира...ще бъде грозна картинка.
- Ами ако нямаш нищо против, ще дойда.
- Разбира се, нали затова те попитах. Има ли проблем, че и Зед ще бъде с нас?На него също му трябва костюм.
- Н-н-не, р-разбира се. - заекна тя. Какво им ставаше на тези двмата. Само аз ли съм безчувствена и не ми пука за неща като любовта...или поне така си мисля.
- Е, добре - продължих аз след кратка пауза - ще те чакаме пред оградата след училище става ли?
- Да. Добре. - отговори тя, а звънецът за влизане в час, би.
Зед ме погледна злобно и се върна на мястото си.
~-~-~-~-~-~-~-~-~
Часовете свършиха. Мама ни чакаше пред училище с Джоунс. Отидох и ѝ казах, че имам приятелка и дали мога да я взема с нас на пазара. Тя се зараднва да го чуе и разбира се ми позволи. Кога ли съм имала приятели, камо ли момичета? Никога общо взето.
Ема ни видя и пристъпи плахо през оградата на училището. Майка ми не беше като онези страшни богаташнки жени, които носеха розови поли и много накити по себе си,беше ниска и носеше пуловер, дънки и кецове, коста и беше съвсем обикновена, а очите светло сини, но Ема явно се притесняваше защото не отделяше поглед от земята. Дори не смееше да я погледне от страх за неодобрение. Отидох до нея и я дръпнах да дойде. Чак тогава отлепи очи от земята и погледна майка ми в очите. Очевидно се успокои, защото се усмихна и подаде ръка.
- Здравейте. Аз съм Ема, съученичка на Ефи и Зед. Приятно ми е да се запознаем. - каза все още леко притеснена.
- Здравей. Аз съм Мориган, майка им. Можеш да ми казваш Мор.
Разбира се мама беше готина, ако не ставаше въпрос за важни неща. Искаше да нося рокля само защото баба щеше да се оплаква на нея, ако не носех. Но никой не е казвал нищо за цвета на роклята. Можех да си избера каквато искам, а аз исках черна рокля. Нямаше значение, че е рожденият ден на леля. А и всички знаеха че харесвам черното и не се опитвах да ги обидя.
Вече бяхме на улицата. Беше ужасно дълга и имаше адски много магазини, кой от кой по-скъпи. Тръгнахме по магазините. Зед пръв си избра черно сако, сива риза, черен панталон и вратовръзка на черни точици. За моята рокля обиколихме поне 10 магазина и най-накрая майка ми хареса черна рокля с гол гръб и дантели около раменете. Предната част беше като потник а на кръста имаше панделка. Не обичах да разкривам голяма част от гърба си, заради останалите белези, но реших че ще успея да скрия по-голямата част с косата си. На Ема също ѝ хареса. Мисля че до сега не беше влизала в толкова скъп магазин, като се има в предвид че обиколихме почти 15. Тогава мама реши да изкаже моите мисли на глас:
- Ема, скъпа, би ли искала да дойдеш на организирания, от бабата на Ефи и Зед, бал?
Момичето онемя. Ченето и падна и тя започна да заеква:
- А-а-аз бих искала, но никога не бих могла да си позволя такава хубава рокля, а нямам много които да са подходящи за бал и-и по-добре да не ви излагам.
- Оооо, хайде - извика мама като дете което се сърди - ние ще ти вземем рокля, която си харесаш и дори няма нужда да ни връщаш парите. Просто искаме да се забавляваме и със сигурност няма да ни изложиш ни най-малко.
- Хайде Ема, спокойно. Ако има някакъв проблем с родителите ти, мама и татко могат да говорят с тях. - казах аз умолително. Наистина ли исках приятелка или просто се опитвах да спечеля гадже на Зед? Дори аз не знаех отговора на този въпрос.
- Н-няма проблем с родителите ми, но сигурно ще искат да говорят с вас. - отговори тя притеснено.
-Добре тогава да се върнем за още една рокля - викна мама с ентусиазъм.
От начало Ема не беше съгласна и се противеше, но след като ѝ повторихме още много пъти, че имаме достатъчно пари, тя спря да се противи и започна да се забавлява.
За нея избрахме тъмно синя рокля с малки розови цветчета. Вече бяхме готово с покупките, затова закарахме Ема до тях. Мама говори с родителите ѝ, които бяха потресени, че дъщеря има има рокля на тази скъпа марка, но все пак я пуснаха с нас на бала.
Прибрахме се вкъщи, където ни чакаше вечерята. Най-после щях да хапна нещо. Умирах от глад. Само се преоблякох и се нахвърлих на храната.
Наядох се хубаво, за което татко беше доволен. Въобще не бях дебела. Даже бях доста кльощава и това притесняваше всички, освен мен. Бях си добре. Така се движех по-лесно.
След вечеря поиграхме на плейстейшъна с всички, а после се върнахме по стаите да се наспим хубаво. Балът беше утре и не трябваше да изглеждам като призрак, затова затворих очи.