Chained soul

Глава 5

Каква ужасна сутрин. Когато станах, закусих, взех си душ и после трябваше да седя неподвижно докато фризьорът оправи косата ми. Попринцип, косата ми беше леко къдрава, но след всички процедури, които мъжът ѝ направи, тя станана много начупена и бухна. След това ме чакаше гримиорка, която ме намаза навсякъде по лицето. Едвам се сдържах да не кихна докато ме мацаше с всички тези четки. Но крайният резултат беше удивителен. Не приличах на обикновената си скучна личност, изглеждах като известните модели, които винаги се гримират, за да изглеждат добре. Имах черен молив под и над очите си, черни сенки, черна очна линия...на кратко всичко беше черно. Ема, която Джоунс беше взел от къщата ѝ тази сутрин, също беше тук и оправяха косата ѝ и я гримираха. Усещам че тази вечер ще бъде дълга и уморителна. Изчаках да дооправят Ема и я заведох в стаята си, където бяха роклите ни. Ема първа облече роклята си. Стоеше ѝ много добре със опушения тъмно син и бледо розов грим който ѝ бяха направили. Косата и беше вързана на елегантен кок на тила ѝ, а обувките и бяха тип пантофки с бледо розов цвят.
Облякох роклята си и Ема ме закопча. Но за разлика от нея, аз не изглеждах очарователна, а по-скоро елегантно загадъчна. Бях по-висока от нея и имах дълги крака, които сега бяха на показ. Запътих се да си взема кецовете. Никога не носех друго освен кецове. Дори и на баловете, които баба ми организираше за щяло и нещяло. Бяха черни, разбира се но с бяла подметка и връзки. Просто обикновени кецове. Бях готова. Когато Ема видя завършения ми вид, онемя. Не ме беше виждала нито с рокля, ното с грим. Явно изглеждах по нов начин, щом тя седеше и ме зяпаше така.
- Хей, да не вземеш да се влюбиш в мен - пошегувах се аз, за да я разведяря. Сигурно все още се притеснява за това с бала. И има причина. Щеше да има много хора, но това нямаше значение, защото тя е с нас. - Готова ли си?
- Да.
- Тогава да видим как е Зед и да отиваме при другите.
- Добре.
- Зед готов ли си? Няма да те чакаме цял ден. - виканх му аз с насмешка. Той отвори вратата между стаите ни и влезе при нас. Изглеждаше ослепително. Точно като изискан джентълмен. - Уау изглеждаш страхотно! - казах му аз.
- Н-н-наистина изглеждаш много добре, Зед. - заекна Ема, която се беше изчервила и гледаше в пода.
- Мерси и на двете ви. И вие изглеждате чудесно. Сега нека тръгваме. - каза ни той с мека усмивка.
Излязохме в коридора и видяхме, че всички са се скупчили пред големия асансьор.
- Кого чакаме? - попита ги Зед.
- Ами вас и Джеймс. - отговори татко и се ухили - вие сте най-бавните. Здравей аз съм Шон - каза на Ема.
- Здравейте. Приятно ми е, аз съм Ема.
- И на мен ми е много приятно да се запознаем, млада госпожице. Най-после, ето те Джеймс. Хайде да тръгваме.
Возихме се в две коли. Едната караше татко, а другата Джоунс. Ние четиримата с Ема, Зед и Макс бяхме в едната, а в другата бяха мама, Джем, Уил и Джона.
Пътувахме около час докато стигнем до огромното имение на баба и дядо. Имаше доста коли, които спираха, слизаха хора, а колите продължаваха пътя си по дългата алея. Ние, разбира се паркирахме на паркинга, защото бяхме част от семейството.
Влязохме в огромната бална зала и баба веднага ни забеляза и дойде да ни прегръща и целува. Веднага след като лепна на мен и Зед по една целувка на бузите, се запозна с Ема. Разбира се, тя познаваше Уил и веднага го поздрави. Направи компрлименти на всички ни за тоалетите и ни каза за семейното парти, което беше веднага след това с всички тези хора. Огледах се. Около нас имаше много малки и големи маси с червени покривки, наобиколени от хора, които пиеха, смееха се и си говориха. На една от тях забелязах Ребека и родителите ѝ. Когато ме видя, ме огледа от главата до петите и накрая заби поглед в очите ми. Не и харесваше, че изглеждам по-добре от нея. Носеше светлорозова рокля без ръкави, която беше дълга до земята и светло розови обувки на токове. Постоянно носеше розово, все едно няма други цветове. Даже имаше розова панделка вплетена в косата ѝ.
След миг отмести погледа си към нещо или някой, който беше зад мен. Не беше трудно да се сетя кого гледа. Лицето ѝ светна като коледна елха. Затича се насам с всичка сила. Подмина ме и се хвърли на врата на Уил. Обърах се и видях, че той ме гледа. Иска помощ. Знаех точно какво ще накара Ребека да го остави намира или поне ще я накара да ревнува до лудост. Завъртях се на пети и се насочих директно към тях. Когато се доближих достатъчно хванах Ребеда за лакътя и я издърпах назад, докато се отблъсквах напред за да достигна Уил. Вече бях на по-малко от сантиметър от него. Надигнах се на пръсти и залепих устните си върху неговите. Беше доста страстна целувка. Всички се обърнаха към нас двамата. Отлепих се от него и се обърнах към Ребека, която всеки момент щеше да избяга разревана от залата.
- Изяснихме ли нещата, Беки? - попитах със съркастична усмивка, докато хванах Уил за ръката. Трябваше да изглежда достоверно.
Тя се обърна и побягна. От очите ѝ се лееха крокодилски сълзи. Явно съм си свършила работата достатъчно добре.
- Ъмм...съжалявам за това - казах на Уил - исках да помогна.
Той мълчеше. Дали беше ядосан? След една дълга секунда го погледнах в лицето. Не изглеждаше ядосан. По̀ скоро изглеждаше съживен. Дори не мигаше.
- Уил, добре ли си? - попитах го, защото вече ме плашеше - наистина съжалявам...а-аз си мислех, че искаш помощ и преди да се осъзная вече бях до теб и...
Вече малко ме е срам. Доста хора ни гледат. Когато се обърна към мен, вече се усмихваше.
- Няма проблем, Ефи. Благодаря ти за помощта. Сега нека танцуваме.
- Щом не се сърдиш, значи всичко е наред. Хайде да танцуваме. - вече бях спокойна. Уил не ми се сърди. Ребека не е наоколо. За сега всичко вървеше добре.